|
Поради регулярните ожесточени спорове в различни теми отварям нова тема, в която да се обобщят мненията на различни колеги. Предлагам в тази тема да избягваме лични нападки на всяка цена и веднъж и завинаги да обобщим тук позициите си спокойно и, доколкото е възможно, с цитиране на официални източници и документи. Ще се опитам да обобщя тук позициите, които бяха изразени в други различни теми - нарочно не цитирам кой каква позиция е заел, за да не се стигне до междуличностни спорове.
1. Това, което е безспорно, тъй като е записано в техническите изисквания на КРС са следните две разпоредби:
1.1. Чл. 11, ал.6 (Радилюбителят е длъжен): "да не излъчва носеща честота, сигнали или съобщения, ако не се е идентифицирал посредством опознавателния си знак, както и да не използва за целта чужди, недействителни или съкратени опознавателни знаци;"
1.2. Приложение No3 към чл. 22, ал.5: "При започване и завършване на всяка любителска радиовръзка радиолюбителят предава опознавателния си знак, а по време на радиовръзката посочва местонахождението си(локатор и/или населено място)"
2. Често по-опитните колеги заявяват убедено, че радиолюбителят е длъжен да се идентифицира на определен период от време (10 минути е най-често споменавания интервал), въпреки че до момента не са представени твърде убедителни доказателства за това. Аргументите представени досега са:
2.1. Цитат от "Ръководство за подготовка на радилюбители оператори" от 1973 година (автори Уручев, Минчев и Грозданов" , който цитат обаче вменява (използвана е думата "трябва", без да е уточнено откъде произлиза тази потребност) оповестяването на инициалите на всеки час - "По време на предаването на една станция знакът за разпознаване трябва да се предава поне веднъж на всеки час. Препоръчва се излъчването на знаците за разпознаване да става в течение на периода от време с начало 10 минути преди точня час и край 10 минути след точния час (по Гринвич)". Очевидно е, че тук има известно объркване в спомените, защото 10 минути не са интервал на оповестяване, а период (+-10 минути от строномическия час) през който се препоръчва това оповестяване.
2.2. ITU Radio Regulations Articles Edition of 2012, Article 25.9 "2) During the course of their transmissions, amateur stations shall transmit their call sign at short intervals". В свободен превод "През време на излъчванията си, радилюбителските станции трябва да излъчват техния опознавателен знак през кратки интервали". За съжаление в целия сборник от препоръки не изглежда да има дефиниция на "кратък интервал" и следователно въпросната препоръка може да се приеме за относително спорна, тъй като подлежи на субективно тълкуване на понятието "кратък интервал".
2.3. Цитат от примерния въпросник на FCC (регулаторът в САЩ): "T1F03: When is an amateur station required to transmit its assigned call sign? At least every 10 minutes during and at the end of a contact". В свободен превод "Кога един радиолюбител трябва да излъчва опознавателния си знак? Най-малко веднъж на всеки 10 минути по време и в края на връзката". Може би това е единствения източник, в който се говори за интервал на идентифициране от 10 минути. За съжаление, освен че е източникът е въпросник на регулаторен орган на страна с много по различни изисквания към радиолюбителите (САЩ), няма информация от коя нормативна разборедба (макар и на FCC) произхожда отговорът на сътветния въпрос.
2.4. Често някои от по-опитните колеги се позовават на неписани правила, наложени в тяхната практика, регламентиращи излъчването на опознавателния знак през 10 минути. За съжаление, обаче, кратко слушане в ефира (на 3764 или на УКВ репитрите Р1, Р2 - вероятно и други) опровергават наличието на подобна практика. Ако излъчването на опознавателния знак на 10 минути въобще се практикува от някои колеги, то това е толкова рядко, че съвсем не е очевидно и тривиално да се засече такъв случай.
------------------------------------------------
Горе долу това е обобщение на обменените мнения в други теми, без разбира се в него да са включени личните нападки и несвързани с темата полемики.
По всичко изглежда, че нарушаването на писаните, неписани или желани правила за използване на опознавателния знак често е повод за обвинения от името на някаква група радиолюбители (най-често "старите лампи" - т.е. дългогодишни радиолюбители с опит) към друга обособена група радиолюбители - най-често към групите, които се присъединяват групово към радиолюбителското хоби с първоначалното намерение да използват радиолюбителският си лиценз като допълнение към вече съществуващо тяхно хоби с цел подобряване на възможностите за комуникация. В последните години такива обвинения имаше към колегите, любители на офроуда, а в последните месеци и към нови колеги практикуващи парапланеризъм.
Дали подобни обвинения са форма на някаква ревност поради масовото (и в днешно време - сравнително лесно) лицензиране на цели групи от хора, обединени и от друго хоби или наистина някои от по-опитните любители виждат някаква съществена заплаха за трайно нарушаване на правилата в ефира е въпрос на тълкование.
На практика това, което се наблюдава е, че най-често правилата за оповестяване и добрия тон се нарушават най-често от затворени и познаващи се групи хора, но за съжаление "старите лампи" не правят изключение от това правило - и при тях се срещат чести нарушения, когато говорят помежду си стари приятели. В този ред на мисли аз преполагам, че когато се осъществяват връзки между затворена група от познаващи се отдавна хора е по-вероятно връзките да протекат по-скоро по неписаните правила на съответната група и са възможни известни отклонения от правилата, без оглед на опитността или културата на въпросната група.
Моето лично мнение е, че подобни леки (дори бих казал - незначителни) нарушения, дори когато изглеждат системни, не са опит за арогантно умишлено потъпкване на реда, а са по-скоро следствие на чувството, че когато общуваш само със "своите" си хора можеш да се поотпуснеш. Същото нещо се наблюдава и в живота на всеки от нас, но рабира се не е толкова публично, както е в ефира, където в крайна сметка всеки може да слуша свободно.
Искам да призова и по-опитните и най-младите колеги да се стремят да спазват правилата главно чрез личен пример, а не с публично заклеймяване на "провинилите" се. Според мен е най-резонно подобни забелжки да бъдат отправяни от членовете на всяка група към самите тях, за да се избегне "груповото" противопоставяне и междуличностни конфликти. Ако аз си позволя да поучавам "стара лампа" или парапланерист, това вероятно ще бъде прието като агресия, но ако по-опитен колега направи забележка на също толкова опитен колега за необходимостта да се спазват правилата заради личния пример, това ще бъде разбрано като приятелско съдействие и е по-вероятно да бъде изпълнено. Същото се случи при колегите от офроуда, където лидерите на групата се стремяха стриктно да спазват правилата и по-този начин "дисциплинираха" по-неопитните си колеги. Няма съмнение, че същото ще се случи и при новите колеги от парапланеризма.
Още веднъж призовавам всички да разберат, че колкото повече радиолюбители активно упражняват хобито, толкова по-популярно и интересно ще е то. Радиолюбителството не е несъвместимо с други занимания - напротив, то в повечето случаи може да бъде чудесно допълнение към всяко друго хоби (или другото хоби да бъде допълнение към радиолюбителското).
С известна дипломатичност и личен пример съм сигурен, че всякакви неволни пропуски могат да бъдат постепено отстранени - никой не се родил научен и всеки може да се адаптира към всякакви разумни и добронамерени правила. Никой парапланерист няма да се разсърди, ако го попитате учтиво "Колега, аз съм LZ1XXX - Пешо от Павликени, мисля че ми е познат гласът ти, кой си ти". Много е вероятно клегата не само да се обозначи в отговор, но и да отчете, че ако се е бил обозначил още преди излитането (или в началото на връзката след излитането) би могъл да си спести такъв въпрос в по-неподходящ за него самият момент.
Добронамереност и толерантност според мен са най-важните качества на всеки човек. Обикновено в още по-голяма степен те трябва да се демонстрират от радиолюбителите, които поради характера на хобито си могат да общуват с хора, които имат диаметрално противоположни начин на мислене, привички, култура, навици и т.н. В този смисъл позоваването на личен пример, които е видим и демонстрира предимствата на една или друга (дори и неписани) практика или правило, е много по-важно, отколкото отправянето на публични забележки и дори нападки.
Видно е, че когато осъществяват връзка с чуждестранни коресподентни, всички "наши" радиолюбители - и опитни и не толкова опитни - спазват и формалните правила и добрия тон - следователно не би трябвало да е трудно същото да се приложи и в България при връзките между тях си.
Извинявам се за дългата тема, но най-вече се извинявам на всички колеги, с които си позволих дребнави заяждания и лични напдкати, подмятания и забелжки в другата тема.
|
Правила за използване на опознавателните знаци
