На връх Ботев 59 година
Цитат от книгата на инж. Спас Данилов

"Освен това заварих монтирани и два предаватели по 250 вата на БГА Балкан работещи на около 125 Мхц. за водене на самолетите. Подържането и експлоатацията им бе възложена на нас.
Единия работеше денонощно, а другия бе резерв."

"Тук имаше и пълен комплект радиорелейна
линия, 24 канална с фазова модулация - ИКМ - немска техника, с модулатор и демодулатор,
като крайна линия - канали за връзка на диспетчерите от ТАБСО с българските самолети от цял свят."

"В Първа зала, освен новият тип релейна апаратура 955/905 за радиопрограмите,
имаше един междинен ВЧ ретранслатор /934/ от 3 стойки, с пакет от 24 канала на Импулсно
Кодова Модулация /ИКМ/, по която вървяха и военни канали. Един пълен комплект от
същата апаратура с модулатор и демодулатор, като крайна станция от 5 стойки обслужваше
ретранслациията на диспетчерската служба на аерогара София - ТАБСО, по
самолетоводенето, с няколко комплекта радиостанции от по няколко вата и две големи по
200 вт. включени в “горещ” резерв. Така се постигаше далечна връзка с нашите самолети
почти по цялото земно кълбо."

"Поисках допълнителни
маломощни бордови радиостанции от самолети, с които резервирахме неколкократно
въздушните връзки. С помощта на 11 кварца се постигаха производни носещи честоти между
100 и 150 мегахерца, през 100 килохерца. Филип Симеонов ни открехна как е постигнато
комбинативно-техническото решение. Дискоконусните антени се оказаха слабо звено за
суровите ни атмосферни условия. Цяло лято събирахме, в района на върха, отнесени от
бурите дискове, за да ремонтираме повредените антени на ТАБСО. Намерих на летище
София десетина мечовидни антени, използвани от самолетите на хиляди метра височина.
Техническите им параметри бяха по-ниски, но голямата височина на връх Ботев ни
приближаваше до суровите условия на височинните полети. Тази аналогия се оказа полезна и
успяхме да резервираме неколкократно антенните трактове.
В последствие развихме още една връзка на 123,7 мгхц. за Селскостопанската
авиация. Теоретичните изчисления от Централната лаборатория по свръзките към летище
София, обаче се оказаха несъстоятелни. Поради наличието на голямо разнообразие в
излъчваните честоти на връх Ботев, селкостопанската честота от 123,7 мгхц. “забиваше”
основната гражданска честота 124,5 мгхц., която беше международна и не можеше да се
променя."

"На Внуковското летище, при ценното съдействи на инж. Шведов и зам. министъра по
свръзките на Аерофлот, инж. Зернов, проучихме основно проблема с “интермодулационните
изкривявания” /кръстосаната модулация/. Съветските специалисти ни допуснаха до
разработките “за служебно ползване” и разбрах изключителната сложност на проблема. Те
бяха “построили” триточкова връзка, с изнесен приемен център, на 30 клм. от Внуковското
летище и с модерна Импулсна съветска радиорелейка “затваряха” съобщителното трасе.
Обяснихме им, че Ботевската ИКМ немска радиорелейна връзка със диспетчерите в София,
на 150 км. не отстъпва по тактико-технически данни, но втори /приемен/ център означава
изграждането на още една викокопланинска станция на друг връх, което не е от наша
компетенция. Можехме да монтираме апаратура с автоматично обслужване и двойно
резервиране на съседния връх “Кадемлията”, но това си беше сериозна работа на
Капиталното строителство. Предложиха ни активни антенни филтри. Донесох
документацията на един, които дадох, в последстве за разработка на дипломната работа, на
стажанта Неделчо Куртев. Инж. Куртев постъпи на работа в нашата зала и приятелската и
служебната ни връзка се запази за цял живот. Подобна беше съдбата ми и с друг колега инж.
Марин Неделчев, който постъпи в нашата зала, по мое “искане” и се оказа незаменим
високочестотник и работещ планинар, за цял живот. В последствие се пенсионира след
работа по съоръженията, на нашата гражданска авиация, на Черни връх."

Тези Цитати ме навеждат на мисълта за връх Ботев.

При пътуванията ми Кърджали - София в началото на 90 те години преди да спрат въртолетната линия съм наблюдавал пилота как наглася дисковете с честотите на радиостанцията.

при излитане и кацане 118.1 мхц (кула)

след издигането веднага преминаваше на 124.5 мхц (водене)

Редактирано от lz3vb на 12.05.12 03:09.