Въпросния flash-over, за който говориш е много неприятно нещо и може да има сериозни последствия и за усилвателя. По време на flash-over, плазмата която се получава в лампата поради наличието на газове, прогаря дупки в решетките и това е по-лекия вариант - само лампата страда. По-тежкия е когато прогорената и разнищена решетка даде късо с анода - тогава се получават един куп чудеса! Особено често се наблюдава при лампи с хоризонтален монтаж.
Като цяло лампите не стареят добре, когато не се ползват - с годините буквално "гълтат възух" - няма съвършенно херметизирана лампа - газови молекули винаги проникват с течение на времето.
Не мога да говоря за руските лампи, тъй като не съм ползвал, но американските мощни предавателни лампи, имат т.нар. getter. Това е химическа композиция отложена върху анода, която след загряване на лампата, влиза в реакция със газови молекули и метални изпарения и поддържа вакуума в лампата. За да работи getter-a му трябва топлина - колкото по-горещо, толкова по-добре за него.
Има много изписано как да се подготвят лампи за пускане в експлоатация - това което аз съм си избрал да следвам, и не съм имал до сега проблеми е :
След инсталиранто на новите лампи, усилвателя се оставя включен (само отопление на катодите, без вход) за известен период от време - за лампи по стари от 1-2 години - минимум 4 часа + 1 час за всяка година, която лампата е стояла неизползвана. Максимум 8-12 часа.
Топлината от катодите активира getter-a и той започва да очиства вакуума. След този период от време, усилвателя се поставя в режим на понижено анодно напрежение (ако например има превключвател CW/SSB). Поддава се по малко вход, като се товари в dummy load. Следи се стабилноста на анодния ток. (ако лампата е стъклена лесно може да следи и за признаци на flash-over). Ако няма нестабилности и проблеми, вдига се по малко входния сигнал и се натоварва пак и така докато се стигне до пълната входна мощност. Анодa трябва да се понагрее добре - това пак се вижда лесно ако лампата е стъклена. Ако има нестабилности и признаци на проблеми - процеса се спира и се оставя да "пече" само на катодно отопление в продължение на няколко часа и се повтаря отново докато се стигне пълна мощност.
Стигането до пълна мощност трябва да е постепено и прдължително поради факта че понякога силен аноден ток може да "избие" от анода метални изпарения, за които не е имало признак при по-ниска мощност. Веднъж с добре нагрети аноди е хубаво да се поработи и в ефир :-) (стига анодния ток да е в норма и лампата да е в работен режим - някой усилатели не харесват, когато входния сигнал им е прекалено нисък) хем няма да е толкова скучно, хем getter-a върху анода ще доизчисти вакуума.
Разбира се, който иска може да се рови из усилвателя и да прави модификации. С горния метод пуснах двойка мощни 572B триоди, с производствена дата през 80-те.
А най-добре е изобщо да не се стига до там, като лампите се "въртят" през усилвателя - вместо човек да им се любува в кутийки, сменят се през година - две. Така двата комплекта се износват равномерно и вакуума се поддържа в добра форма.