ОБЩА ЛИЦЕНЗИЯ № 207 от 29.07.2004 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез
радиосъоръжения от любителската радиослужба
Издадена с Решение № 1557 от 29.07.2004 г. на Комисията за регулиране на съобщенията,
обн., ДВ, бр. 75 от 27.08.2004 г., в сила от 27.08.2004 г., изм. и доп., бр. 104 от 27.12.2005 г., изм.,
бр. 34 от 25.04.2006 г.
Раздел I
Общи положения
Предмет
Чл. 2. Осъществяване на далекосъобщения чрез радиосъоръжения от любителската
радиослужба е дейност, извършвана от радиолюбители изключително с идеална цел и обхващаща
предаване и приемане на информация чрез системи и средства за радиосъобщения, обучение и
самообучение, осигуряване на далекосъобщения при кризи от невоенен характер, при въвеждане
на режим "военно положение", режим "положение на война" или извънредно положение.
Чл. 3. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г.) При осъществяване на далекосъобщения чрез
радиосъоръжения от любителската радиослужба се ползва разпределеният за любителската
радиослужба и любителската радиослужба чрез спътник радиочестотен спектър съгласно
Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни
ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за
съвместно ползване между тях и Решение № 717 от 12 февруари 2004 г. на Комисията за
регулиране на съобщенията (КРС) за определяне на радиочестотния спектър за общо ползване,
изменено и допълнено с Решение № 255 от 10 февруари 2005 г.

Като радиолюбители можете да приемате и предавате съобщения в честотните ленти определени за радиолюбителите и то само с регистрирани съоражения./Колко от Вас са си регистрирали всички радиостанции/то ва означава и включва и радиоприемници/.Много често се регистрирва само една/или първата радиостанция при получаване на инициал.
Относно препредаването и записа: “13. да препредава в реално време или на запис емисия на друг радиолюбител само с негово съгласие;”-това е пак за радиолюбители/съответно и радиолюбителски честоти/.

ЗАКОН ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА
Обн., ДВ, бр. 88 от 7.10.2003 г., в сила от 7.10.2003 г., изм. и доп., бр. 19 от 1.03.2005 г., бр. 77 от 27.09.2005 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006 г., изм. и доп., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., бр. 29 от 7.04.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., доп., бр. 51 от 23.06.2006 г., в сила от 24.12.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 21.07.2006 г.
Чл. 191. Прихващането се осъществява по начин, който изключва възможност за незаконна намеса и осигурява опазване на информацията, свързана с прихващането. Прихващаните далекосъобщения се получават само от специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 192. (1) Преди осъществяване на прихващане въз основа на законно основание специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи изисква от обществените далекосъобщителни оператори:
1. данни за установяване самоличността на абоната, номер или друг идентификационен признак на далекосъобщителната услуга;
2. информация за услугата и характеристиките на далекосъобщителната система, използвани от обекта на прихващане и предоставяни от далекосъобщителни оператори;
3. информация за техническите параметри на преноса до съоръженията на специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(2) Данните по ал. 1 се предоставят на специализираната дирекция на Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Глава четиринадесета
ТАЙНА НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА
Раздел I
Тайна на съобщенията

Чл. 193. Обществените оператори са длъжни да гарантират тайната на съобщенията, като предприемат всички необходими технически и организационни мерки за това.
Чл. 194. (1) Обществените оператори са длъжни да не разпространяват съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях, които са им станали известни при предоставяне на далекосъобщителна услуга.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за служителите на оператора, които имат достъп или биха могли да получат достъп до съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях.
Чл. 195. (1) Тайната на съобщенията обхваща вида на услугата, съдържанието на съобщението и всички данни, свързани с предоставяне на услугата.
(2) При опасност от нарушаване тайната на съобщенията общественият оператор уведомява абонатите си за наличие на такава опасност, както и за средствата за отстраняването й, включително необходимите за това разходи.
Чл. 196. С цел опазване тайната на съобщенията се забранява проследяването, записването и съхраняването на съобщения, предназначени за други лица, освен със съгласие на лицата, за които те са предназначени или когато това е предвидено в закон.
…
(5) Обособен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 235. (1) Който наруши правилата относно опазването на тайната на съобщенията, изпращани по обществени далекосъобщителни мрежи, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията, редът за използване и прилагане и контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати.
(2) При използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения.
Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:
1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г.) Национална служба "Сигурност", Национална служба "Полиция", главните и областните дирекции на Национална служба "Полиция";
2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) службите "Военна информация" и "Сигурност-военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната.
3. Националната разузнавателна служба;
4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;
5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.
(2) Други органи, освен посочените в ал. 1, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Това че някъде по света е разрешено или по скоро се прави не означава че в България е разрешено.
В България за това действие попадате в нарушение на няколко нормативни документа.
Това че за сега не сме предприели мерки не означава че бездействаме.
Затова не се хвали къде и какво е разрешено и какво се слуша и прави и на какви честоти.