За съжаление, а може би за щастие, тая простотия не е български патент. Като се започне от интригите по големите контести, като се мине през използването на чужди инициали, особено на цифровите модулации, че се достигне и до безумието със спотовете - в нищо от това не сме новатори.

Обаче, като малка държава, би трябвало в България да е по-лесно да се запази някакво джентълментство в ефира между нас поне. В крайна сметка тук всеки радиолюбител познава всеки друг най-много през един или двама човека. То даже, струва ми се, че винаги се знае кой е правил простотията, въпреки че поради спецификата и трудно може да се дадат писмени доказателства.

А се случва обратното, което има и потенциал да унищожи хобито. Ако радиолюбителският ефир продължи да е разрастваща се арена на сблъсъци, арогантна простащина и дебилна комплексарщина, то в един момент просто на някой популист ще му писне и ще "реши окончателно" проблема, като просто затрие хобито. Това не може да стане днес, а може би най-рано след едно-две поколения, но ще е жалко след толкова години да позволим това приятелско хоби за достойни хора да се превърне в затворена клиника за лечение на нелечими психиатрични отклонения.

А доста зависи как се държим извън ефира - когато радиолюбителите, като общност, допускат разни хора със съмнителна ментална хигиена да ги представляват, без никой да ги е избирал, то логично е лека-полека това да се пренесе и в ефира.

Крайно време е да се замислим как пътя към ада е постлан с добри намерения. В началото беше уж да се съхрани радиолюбителската организация, да и се даде глътка въздух с някакви приходи. И до ден днешен аз не разбрах дали това е някой го е мислил честно или още тогава всичко е било просто парлама с цел лична изгода. Но дори да е било добро намерение, то се вижда как за двайсетина години това деградира до "Азис" по репитрите и до "номера" на КВ.

Видя се каква измамна илюзия е, че следването на личния интерес и капсулацията е възможно да доведат до нещо положително за българската радиолюбителска общност. Точно обратното - когато личният интерес се превърне във водещ, вече е все едно кой и какво подкрепя, стига да не разваля рахата на останалите около масата.

Когато ясно, публично и постоянно се прокламира, че липсата на каквито и да е принципи в организацията на радиолюбителското движение е нормална, то това няма как да не доведе и до деградация на общуването в ефира. Старите ламБи, макар и не всички да са цвете за мирисане, все пак помнят и времена, в които е имало някакви принципи.

От десетина години не е така - младите колегите никога не са виждали някой да избира някого. Не е за вярване, но за някои от тях БФРЛ е нещо като КРС, някаква държавна структура, нещо, което не им влиза в работата, структура, в която хората се назначават от някого, където процесите не зависят от тяхната воля или желание. Те просто никога не са били свидетели как радиолюбителите са избирали свои представители, които да работят, доколкото смогнат, за общото благо.

Тези млади радиолюбители са свидетели на друго - как някакви хора се самоизбират, как си приемат някакви решение без дори да считат за нужно да ги оповестяват, как интригата се е превърнала в норма, прецакването в обичайна активност. И как приятелство, коректност, джентълменство са превърнати с времето от двама-трима неуравновесени неудачника в думи не само лишени от смисъл, но носещи някакъв подигравателен потенциал.

След дълги години борба за кокала някак излиза, че да си избран, честен и коректен с колегите си е някаква отживелица. Че радиолюбителското хоби е само за някакви изключително пробивни хора, които намират финансиране, спят по черджетата пред КРС, и въобще правят неща, които са за някакви богоизбрани свръхчовеци, които "тълпата" е достойна единствено да слуша и да разчита на благоволението им.

Жалко, жалко. Не знам дали след 20 години "спортна демократизация" всичко е вече окончателно загубено, въпреки че около мен не виждам особен оптимизъм. По-скоро надделява мнението, че нормалните радиолюбители не бива въобще да се забъркват и да обръщат внимание на тези с грандоманските личностни отклонения. Което сигурно е така, но заразата вече пълзи и по ефира. И май не е редно ние, като радиолюбители, да чакаме КРС и държавата да дойдат и да ни налеят чрез санкции джентълменство в кратуните. Не знам - това май никога не сработвало - насила, казват, хубост не става...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите