Alendarow, много си напред с материала.
Както си забелязал, сред нашего брата цивилните радиолюбители, има такива, самоизтезаващи се понякога по 24 часа в денонощието, има и други, за които и една връзка на къси вълни е премеждие, пораждащо силни вълнения и боязън - не е смешно, имам точно такъв приятел с инициал и клас, разбира се взет по новото време, до скоро не смееше да седне сам на компютъра, за да не развали нещо, а сина му е млад супер майстор в DIGI комуникациите и отличен конструктор.
Та за такова едно множество хора говорим - с различен манталитет и различна квалификация (този колега впрочем е отличен механик). Тренировката, която отричаш, е една форма на приобщаване към основните неща - самото влизане в "мрежа", чуваш гласовете на другите, усещаш че сте едно - това са първите стъпки. Минаването на акумулатори, бързо скатани антени и портативна апаратура - това е втората стъпка, третата е участието в състезания от типа "Полеви ден" - било то присъствени или неприсъствени, на УКВ а след това и на КВ...
Стъпка по стъпка - никой не се е родил научен.
50 ентусиасти участваха. Сигурно още около 100 са слушали. По мои наблюдения контингента обучени, т.е. с необходимия опит като оператори и конструктори (в полеви условия винаги нещо не работи) се очертава около 300, оптимистично до 400 радиолюбители. При това повечето от тях са профилирали хобито си в една или друга област, доста са неактивни по една или друга прозаична причина, много от тях са на възраст над 60, какво да очакваме? Единствената полза от такива "мероприятия" е социализацията на индивидуалистите, приобщаването на хората към една общност, пък било то и с излети с малко операторска дейност и много веселие и купон с децата и семейството, усвояването на някои забравени навици за общуване по радиото...това смятам че е ползата от нашата "тренировка".
А целите записани в "документите" - щеше ми се да напиша "майната им на целите", но се сещам за Конфуций - "Важен е пътят, не целта". По културно звучи все пак...
73.
|