Този път не съм съгласен с Вас.
Първо, всеки има право да излъчва на каквито иска честоти при непосредствена опастност за човешки живот или значително по стойност имущество (каквото и да значи това) - поне според нашия закон.
Второ, всеки има право да слуша с каквито пожелае технически средства на всички честоти, на които поиска.
Нека не забравяме, че ограниченията за излъчване се дължат на факта, че радиочестотния спектър е ограничен ресурс.
Разбира се, че ако някой умира, ограниченията на ресурса не са от първостепенна важност.
Люителите нямат право да излъчват на честотите на МВР в качеството си на любители (както и полицаите нямат право да излъчват на любителските честоти в качеството си на полицаи), но в качеството си на умиращи всички имат право да излъчват навсякъде - при това същото право е натурално и неотменимо.

Нека престанем с легендите, че разпределението на радиочестотния спектър е над човешкия живот.

Друг е въпросът, че "значително по стойност имущество" може да означава всичко. Но ако видя да гори планински склон на място, където няма обхват телефона ми, няма да се поколебая да се свържа по всеки възможен начин с пожарната.

П.П.
С едно обаче съм съгласен - ако спомене в разговора си, че е реагирал на съобщение, излъчено на служебна честота, то може да се счита, че го е "приел" - на което няма право според закона.