|
|
| Тема |
 Думи |
|
| Автор | пpeнoc (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 24.03.01 13:30 |
|
|
|
Въз основа на дадените от мен дефиниции, позицията ми по зададената тема изглежда така: Духовната болка се явява откровение на съзнанието (плод на мисловната дейност) относно съществуващото чувство на "яд" (негодувание), получено въз основа на неблагоприятни очаквания за бъдещето (очаквания за бъдещ "глад"). А тялото е нещо чрез което мозъкът ни общува със заобикалящата ни среда, следователно то се явява един вид "посредник" , "инструмент", чрез които се извършва това общуване.
Таи като външната изява на болката, представлява вид изява, тоест вид определено поведение, а ние разбрахме, че поведението, или това как мозъкът управлява тялото ни, става въз основата на нуждата му от "храна", то тази външна изява на болката се явява един от начините чрез които се опитваме да променим външната среда с цел постигане на по-благоприятна такава, която би ни "хранила" повече от преди.
Следователно, болката се ражда и от нещо духовно - естественото откровение на съзнанието. А тялото е нещо благодарение на което става възможна външната изява на болката.
| |
| |
| 
|
|
