Eeeeх, така добре я разбирам... (приятелката ти)... Толкова е трудно, когато си задаваш въпроси да успееш да видиш живота окъпан в светлина... Всичко ти е тъмно, всичко те отвращава, всичко те убива... И то защо? Защото връзката ни с фините светове е покрита, прикрита... пуснато ни е було, което не можем да отхвърлим... А искаме, искаме, искаме, искаме.... Аз тук мога да отговоря с единственото ми оптимистично такова подобно писание като на твоята приятелка. Допреди това толкова приличаха на нейното по прибуления взор... Но, изправих се... Това, за което душата й копнее ще дойде... Само трябва да има търпението и упованието да го изчака. Не бива да търси в отчаянието пътя.

Повдигни глава и кажи, че можеш! И тогава ще можеш!

Самотна, притеснена, пристигаща току-що на ново място. Не познавам никой и всичко изглежда ужасно сиво... Влизам през портала. Посреща ме лъчезарна усмивка, която ме развежда и ми показва всичко. Чувствам топлината да струи отвсякъде и искам да я приема, но е някак си далече. Всички усмивки наоколо ме стоплят, но аз се дърпам от тях и пак хвърлям ледената покривка върху себе си. Сякаш не мога да дам същата тази топлина и затова си мисля, че не я заслужавам. А дали е така? Защо при забързаното темпо на това място аз се влача вътрешно? Влача истината по пода и обирам всичката мръсотия с нея! Тя не може да поеме всичко и затова си отивам в къщи и започвам да я пера. Дано да светне и да прогледна. Нечистотията, която съм поела като тампон се спуска пред погледа ми и си мисли, че не виждам през нея. Но аз МОГА да я отхвърля! И ще го направя!

А желанието - желанието не е убиеца на Мъдростта... не по този начин, по който е разгледано надолу в постингите. Мъдрост не означава въздържание.

Този неспирно търсещ се, който извика в нас "Адаме, где си?" - това е гласът, който й говори... И когато чува него - не греши. Трудното е да имаш упованието, че чуваш точно този глас, а не някой друг, лъжлив. И все пак, има начин да го различиш и винаги го различаваш... но онова, тъй наречено желание е по-силно и го заглушава. Да. И все пак не подтискането му ще даде път на истината. Да одухотвориш, а не да убиеш...
Имам го като път зад себе си... затова я разбирам... много, много добре я разбирам... И желанието за което говори, и надкрачването му също... А тя също няма избор - ще го надкрачи... през болка - да. А болката е силна, когато се разделяме със най-познатото си старо блаженство на спящия...
А няма ли да отворим очи най-сетне? Не е ли време?

Да бъдеш буден, когато измамен светът заспива...!