|
|
| Тема |
 Една притча или кога да кажем “не” |
|
| Автор |
LA_PlOVRA (just a girl) |
|
| Публикувано | 06.03.01 14:47 |
|
|
|
В една гъста гора имало едно блато, което било винаги в депресия, навъсено, нещастно, недоволно от своята участ. В един слънчев ден нов- новеничък трактор слязъл от конвейнра и тръгнал на разходка из гората. Подсвирквал и си тананикал, радвал се че е жив, и ето че се натъкнал на блатото. “добто утро – рекъл той. – какъв прекресен ден!” - “ че какво му е прекрасното – отвърнало блатото – натикано съм тук в най – сенчестата част на гората, додеяло ми е да съм старо тинесто блато” – “много ми се ще да ти помогна! – възкликнал тракторът – какво мога да направя за теб?” Блатото се замислило. “Е, добре, ако наистина искаш да ми помогнеш, можеш да ми помогнеш да ринеш пръст и да я сипваш в мен, така ще пресъхна и ще престана да бъда блато.” – “Прекрасна идея!” – въодушевил се тракторът и ентусиазирано се заел да засипва блатото. Това продължило няколко часа, но без никакъв резултат. Блалтото взело да мърмопри: “при тази скорост едва ли ще промениш кой знае какво”. Тракторът започнал да рине още по- бързо, денят минал, а той се изморил. Блатото изглеждало точно така както и сутринта. Сега вече то се разгневило; “ Ако наистина те беше грижа за мне, все нещо щеше да се получи. Не мисля, че го правиш от все сърце.” След като цял ден се бил старал да помогне на блатото, изцяло изцеден от желанието си да го промени, тракторът заработил още по- настървено, макар да се чуствал слаб и изнемощял. През цялата нощ докато блатото спяло той ринал, придължил и на следващия ден, когато блатото отново замърморило и се заоплаквало от безплодните му усилия и липсата на истинска загриженост и така докато тракторът бавно потънал в лепкавата кал. Нямало никакви следи, че изобщо е бил там. Блатото си останало такова в очакване на следващия трактор, който да дойде и да го спаси от самото него.
| |
| |
| 
|
|
