|
Иска ми се да ви пусна част от едно писмо на една моя приятелка. Писмо, молба към Бога, или към себе си…Няма да го коментирам.
Защо Господи не мога да намеря покой - къде греша, в какво Господи греша, Моля те моля те дай ми знак и ме надари с разум да го разбера….. А защо смятам че греша ли- ами - защото боли….защото съм объркана и хаоса е в мен… На моменти имам чувство че ще се побъркам.. след това стигам то ненормална веселост и цинизъм, които вероятно са защити на мозъка…
Трябва да взема решение - така се лутам между не една и две, а хиляди алтернативи - всеки въпрос е начин да продължа, но отговорите са хиляди и това, това Господи, е побъркващо.
Ако взема едно решение - знам, че ще боли - ще стискам зъби и ще плача, но….ще трябва да продължа.. просто ще трябва да работя върху себе си за моето решение… Само да мога да взема решение…Господи как го искам.. а може би някъде вътре в себе си съм го взела вероятно като необходимост но..но не искам да се съглася. Толкова много боли- може би болката ме прави боязлива и се опитвам да я залъжа …
Нееееее не мога повече така - само ако мога да се освободя от тази болка….. Защоооо защо къде сгреших . Поне това ми покажи Господи, Кого нараних, Какво изкупувам . Знам че е така, и… нека си изкупя грешката с ясното съзнание за какво го правя- май като имаш оправдание за собствената си болка е по-лесно или това са частиците от мъдростта … А може би болката си е болка със и без оправдание.
Как да притихна, как да се съглася…. Трябва лиии, Моля те Господи ако трябва да се боря за това, което искам ще бъда по-уверена ако знам, че не греша- а това значи, че не нося болка никуму. И Защо мили Господи защо не можем да различим мъдростта от покаянието….Защо не можем да разберем кога трябва да се борим и кога да приемем и кога убиваме и кога създаваме….
Смисълът - търсим смисъла на деянията на другите, а своите деяния определяме като сила, с която приемаме чуждите… Кой е критерият, Господи за грешките ни! Какво е това, което трябва да науча и…от това по-малко ли ще боли….
Защо искаме всичко да разберем, защо искаме за всяко нещо да знаем причината, защото не умеем да приемаме нещата такива кавито са и единствената причина за това е, че обичаме да контролираме нещата и нещо повече да властваме над тях. Вероятно така е и с любовта- войната за надмощие, себедоказването, себесъхранението….
ЖЕЛАНИЕТО това е причината за всички страдания на човека. А човек без желания е като изсъхнало дърво- можеш да бъдеш само материал, средство в ръцете на останалите живи същества. Можеш да станеш къща на търсеща подслон животинка, могат да изваят от теб най-красивата икона, можеш да стоплиш нечие измръзнало тяло, можеш да служиш за опора на уморени нозе, можеш да бъдеш сигурност в ръцете на уплашето дете, можеш да станеш част от природата. Можеш да бъдеш всичко това само ако подтиснеш желанието…..Това го може само Бог. Затова хората могат да обичат само Бог, могат да обичат само оная част от себе си, която може да подтисне желанието, която е част от природата, другата- тя се бори, тя винаги ще бъде нащрек, за да задоволи желанието. Желанието - тъмната страна на човека.
Без коментар - само си задавам въпроси - това ли е цената на мъдростта! И ако я имаш …боли ли?!
|
Цената на избора - мъдростта
