|
|
| Тема |
 “Не исках да си го изкарам на теб…” |
|
| Автор |
LA_PlOVRA (новак) |
|
| Публикувано | 22.02.01 00:07 |
|
|
|
“… но ти си най добрата ми приятелка.”
Или “нараняваме тези, които обичаме”…
И все пак е така
Колко пъти ми се е случвало да отида на среща с близък човек и да му се нвикам, сърдя или държа троснато, заради това, че някой друг ме е ядосал.
Според психология на конфликатите когато някой трябва да конфликтува с фрустриращ обект, който е силен социален агент (или шефа ме ядосва, но не мога да си отворя устата пред него), обикновено търси подходящ обект, който да прилича на дразнителя. Ако не намери такъва, агресията може да се насочи навътре…
Според мен не само търсим подобен на ядосалия ни, а понякога направо си го “изкарваме” на най- близките ни хора.
Чували ли сте реплики от рода: “да, сега съм ядосана и нали ти си най- близкия, ако пред теб не съм естествена – пред кого” или “нали не мога да избухна пред непознат, все пак с теб съм истинска, не слагам маски” …….. ужас! Колко откровенно и колко самоубийствено!
Замислих се – колко ли пъти съм казвала на най- близките и семейството ми, че ги обичам … става ми лошо … а времето минава …
И какво се получава? – с хората, които най- много обичам се държа най- лошо и най- рядко им го признавам…
Ужас!
Трябва ли да се успокоявам с това, че приятелите са тези, които знаят всичко за теб и въпреки това те обичат?
Колко ли редовно им давам шанс да ми го доказват???
| |
| |
| 
|
|
