Достатъчно съм се наслушал на подобни шаблони и не очаквам да науча нещо ново... Аз не съм приел нищо - аз само си наблюдавам и въпросвам, доколкото е възможно - безпристрастно. За мен е очевидно че прераждане = архитип. За сега. Когато умра ще се върна да ви кажа ;) Онова, което не е архитип са онези дребни нещица, които можем да си ги докажем емпирично. Свободната воля е също архитип. Аз не съм избирал да се раждам, нито съм си избрал родителите, нито пък цветната държавица. За вас не знам, вие може и да сте си ги избирали. И всеки един избор е друг не-избор, което рязко стеснява възможността за бъдещ избор. Вярата е спокойствие, защото, тя е искуствено-създадената основа на която да стъпиш, докато не се намери някой, който да ти я побутне. А желещи да ти бутат основата бол - незнайно защо, всеки дърпа към своята черга. Че за какво са ви съмишленици на вас дето сте прозрели истината. Човек не е спокоен, ако няма основа и там му е грешката. Казваш, все има някаква причина да сме тук. Че кои сме Ние - микрочастица в безбрежния океан. И след като имаме самочувствието да правим теории за причината, то по същата логика излиза че целия океан е създаден заради нас - да си се прераждаме на воля. А за какъв дявол въобще трябва да умираме. С нетърпение очаквам твоята теза защо ни е даден разум, защо мислиш че дървото или камъка нямат разум и как теорията за реинкарнацията, за разлика от физиката или от коя да е друга теория обяснява всичко? Всъщност какво според теб е ум, разум, душа, съзнание, его, тяло?

PS: само не ми говори за емпирични изследвания на душата и за Едгар Кейс, че ставам много сърдит.