Ха сега, за фактите!
Какво е факт? Нещо дето се било случило и някой го е видял, записал, казал...
Такаааа... Факт ли е /сега в абстрактния му смисъл/, че е имало факти някога и те са заменени с фалшиви такива? Ти като идваш и виждаш фалшивите такива и ги приемаш за истински! От тук вече тези факти са погребали истината.
Сега от друга страна да го погледнем. Приемаме, че виждаме точно как се е случило - виждаме неподменен факт. Добре. Но вътрешната истина, която можеш да изтълкуваш от факта си е лично твоето разбиране за нещата. Конкретен пример, че да не ви обърквам прекалено /и да кажете "кви са тия глупости" без да сте разбрали /:
В "Клетниците" на Виктор Юго, се описва една случка с блудница. Тя се нахвърлила да бие и дращи един почтен гражданин, избирател... свестен човек, дори горе-долу богат. Гледаме фактите от страна на полицейският следовател, тъй наречения Жавер. Тази е блудница, нищожество... тя има право само да лази в краката, да бъде унижавана, гаврена и т.н., защото е такава - парцала под нашите подметки. Тя Е това! За постъпката си към почтения гражданин - шест месеца затвор! /няма децата, няма страданието, няма право на живот :)/
Сега фактите от другата страна. Как тази блудница стига дотам да бъде такава? Какво я тласка да бъде такава? Защо извършва толкова низката постъпка спрямо гражданина?
/Да дебушираш факта, за да излезе истината!/
Без да искаме да я оправдаваме, нейното положение е такова, поради същото това общество, което не й оставя друг избор, то я тласка натам... Аз съм уверена, че редица грешки и от нейна страна има, защото винаги можеш да промениш положението си само с промяна на мисленето, но тя си се е учела така, с грешките си. И добре - вина има, стига до блудство, когато невинния гражданин, комуто е позволено да си я тъпче /нали тя затова е там/, го и прави - изразено чрез ледена топка сняг в гърба.
Фактът говори, че той вина няма, но тя трябва да лежи 6 месеца в затвора?!!!
Кажи ми къде е истината?
Или добре, друго, тука ми се струва, че не можах да изведа добре тезата си .
Да разгледаме избиването на 50 болярски семейства от нашия Цар Борис I, за налагането на Християнството.
Фактът говори - убиец! Налага Християнство /обичай врагът си/ а убийство?!!! Да, така е. Но каква е вътрешната истина? Виждаме ли неговата болка, че трябва да го направи? Виждаме ли това, което един Цар трябва да понесе като вътрешно самонаказание и неговата отговорност за бъдещето на тази страна... на Неговата страна... Не, ние казваме - убиец! Къде този факт ни дава истина? Той е нещо, което трябва да ни заведе до истина, но дали ние ще я видим си зависи не от факта, а от нас самите /това е в конкретния случай на разглеждане на фактите като неподправени, разбира се/, ние сме тези дето дебушират факта!
Айде, много приказвах вече ... До друг път....
А, учаща се, да - и от теб, и от Психея, и от всеки друг... и от всичко друго...
|