И с това интересните подробности май свършиха ;))
Обаче не ме навиваш да се кандидатирам; пък и ще съм малко заета следващия четвърт век.

Ви, не се притеснявай за питон. Душата му я искам за Любен Дилов-син, не за себе си.Ей ти един материал :

Седнал във въздуха

Прекрасният нов век

Любен Дилов-син

Българите сме склонни да правим равносметка само когато дължим много пари. Пие байчото на вересия в кръчмата цяла година и когато дойде време за новогодишния пелин, равносметката е по-горчива от виното. Тези състояния раждат хайдушките песни, стихове за хляба, който бил "от мъката по-чер", битов криминалитет и твърдението, че "жената не е човек"!
Дали потънали в свинско-винските коледни тайнства, българите ще намерим време да помислим за това, че се разделяме с най-драматичния век, не само в националната ни, но и в човешката история? Много е да се иска равносметка на хилядолетието, но дали можем за изминалото столетие да си признаем някои неща и да си пожелаем други за идващото?
Все още българският гений е геният на завистта. Лесно е да се съберат достатъчно българи "против" нещо, трудно е - "за". Упованието, с което рушахме, ще можем ли да превърнем в сила, която да съгражда?
Нямаше истински успехи в най-новата ни история, които да сме постигнали с необходимата заедност. Не сме пролели достатъчно обща кръв, пот и сълзи, които да ни направят нация. Спечеленото с пот и оръжие се пропиляваше от алчност, глупост и идеологически безумия;
Неизменно е имало и продължава да има едни българи срещу други българи. Дали новият век няма да ни донесе просветлението, че не съществува идея, колкото и вълнуваща да е тя, заради която да си заслужава да убиваш или преследваш други хора?
Дали през новия век ще се убедим, че животът - независимо дали имотен или беден - е хубав и богат тогава, когато си го случваш сам. Когато чакаш животът да ти се случи, винаги ще си губещ и недоволен.
Дали индивидуалната смелост на личните ни мечти ще се превърне най-после в дързостта да имаме колективна национална мечта? И тази мечта да не е свързана с чужди армии, минаващи Дунава, или паница леща made in Europe?
Ще продължим ли и през новия век, когато казваме "общежитие", да си представяме мизерни бетонни кутийки, в които живеят студенти, а не общо живеене, общ живот?
Ще се научим ли най-после, че героичната ни история от последните хиляда години трябва да се използва не като юрган, под който крием спаружената си липса на самочувствие за бъдещето, а като задължение, според което да мерим днешните си постижения?
Дали ще разберем през новия век очевидната истина, че единственото ни богатство, което интересува другите народи, е това, което тече в кръвта ни? Генетична мешавица, чиято уникалност не може да се купи с всичките пари на света! Ще се намери ли у нас здрав разум, който да ни подскаже, че единствената инвестиция, която си струва, е именно инвестицията в запазването на тази генетична мешавица. Че трябва да харчим пари за здравето и обучението на нашите деца. Те трябва да са по-здрави и по-изучени от другите. Постигнем ли това, въпрос на съвсем кратко време е нашите деца да станат и по-богати.
През следващите 100 години ще трябва да платим дълговете от изминалото столетие. И нека приемаме това естествено, без да се озлобяваме на заблужденията на предците ни. Просто дължим пари - не е страшно! По-страшното е, че дължим уважение на себе си, което непрестанно си отказваме.
Повече от столетие посрещаме новата година пияни. Пиянството в новогодишната нощ е израз на страха ни от времето. Затова и се гордеем, че оцеляваме. Оцелявахме цяло хилядолетие, надживявайки три империи. И някъде през цялото това оцеляване забравихме да живеем. Само като се напием, се опитваме да живеем. Не случайно Вазов кръсти главата си за априлското въстание "Пиянството на един народ"!
Очаква ни един прекрасен нов век. За това не е нужно самите ние да се превърнем в прекрасни нови хора. Няма да стане за една нощ. При това нощ, в която сме били пияни. Но първата стъпка е, когато на сутринта, гледайки махмурлийски подпухналата си физиономия в огледалото, се опитаме да си кажем честно:
Това е всичко, с което разполагам. Ще се науча да го харесвам и обичам, като насърчавам и останалите да обичат и харесват себе си, а не като отричам и оспорвам това им право. Ще се чувствам прекрасно, ще обичам себе си в прекрасния нов век!