Проф. Иван Славов
Най-после и бавно загряващите се досетиха, че главна причина за разминаването ни със съвременността е нашият манталитет. Досадно повтаряните външни фактори и трагични обстоятелства в националната ни история, надживени от много други народи, не са оправдание за незавидното ни положение. А то се резюмира в публикуваното скоро съобщение от меродавен източник, че дори ако САЩ спрат изцяло своето развитие, шансовете да ги догоним са от порядъка на 500-600 г. Наши народопсихолози отдавна са установили, че българинът е недоверчив, изчаквателен, пресметлив. "Той има здравия усет, че ако съумее, животът му е възможно да не зависи от другите. И се е превърнал през вековете в крепост, където не са проникнали лъчите нито на християнството, нито на хуманизма. Той наблюдава през малкия си отвор, но това е само предпазна бдителност по отношение на врага, когото единствено познава" (И. Бешков). За този тип мислене и ценностна ориентация, по-важно е да си хитър, отколкото образован. Оттук неизясненият досега парадокс: докато старото противопоставяне на умствен и физически труд е почти надживяно, продължава да съществува различното отношение към просветителското и интелектуалното начало. И сега българите впечатляват чужденците с разнородните си интереси и познания. Но към истинските интелектуалци, т. е. хората, генериращи идеи, отношението е от скептично до дискриминиращо. Обяснението е и сложно, и просто. Просветителят поучава придържа се към общоустановените ценности. Или деликатно ги разширява. Докато интелектуалецът е нестандартно мислещ, критически възприемащ нещата, с цел да ги усъвършенства. Затова той не може да разчита на щедра държавническа подкрепа. Освен ако е склонен на компромиси. Защото атакува статуквото, даже ако го одобрява по принцип, тъй като всяко срастване с него води до застой и конформизъм. Нали по тази причина Сократ е бил принуден да изпие чашата с отрова? Е, у нас тя е поразредена, понякога дори подсладена. Но тъкмо в ерата на демокрацията, когато интелектуалното начало трябваше да е водещо, то се оказа изтласкано от конюнктурно-политиканското мислене. Макар процентно при социализма да съществуваше многобройна интелигенция и по-скромно число баш интелектуалци, те не бяха дори на средноевропейско равнище. Главната причина бе изолацията ни от свободния свят с главоломното му развитие в научната и културната сфера. Тежките идеологически наслоения не могат да се изчистят от съзнанието на няколкото поколения съжителстващи в съвременността. Зашеметени от рязката промяна, заели изчаквателна позиция, множество интелектуалци конформисти и дори пряко обслужвали комунистическия режим, бързо се адаптираха към новата ситуация. Бивши преподаватели по научен комунизъм, серийно произвеждани червени кюрета от партийни и даже специални школи, отведнъж се осъзнаха като чистокръвни демократи. Дори превърнаха продажничеството си в дисидентско мъченичество, тъй като по принуда изпълнявали предишните си задължения. В състава на новосформиралата се политическа класа интелектуалното начало не само не е определящо. В известен смисъл дори нежелано! Премиерът Иван Костов стана изразител на откритото презрение към интелектуалците с критична насоченост. Едва ли главно и единствено по физиологически причини е рекордното число на починали видни интелектуалци за десетината години на българската демокрация - 1700 души ! Едва ли само от жажда за приключения и печалбарство стотици хиляди млади хора, между които блестящи интелектуалци, напускат родината. Едва ли е случайно, че фаворити на режима отново се оказаха спортисти, а не творци на духовни ценности. Едва ли от недоглеждане заплатите на хората от тази категория са ниски, а пенсията им ги изхвърля сред бедняците. Не е ли обидно, че баба Донка от разградското с. Балкански скоро публикува в "Стандарт" истини, които очевидно не вълнуват нашите управници? "Стара съм, но като гледам, все умни хора излизат навън. А държава без интелект води до икономически и духовен упадък на нацията ни. Не ценим знаещите и можещите, а се надяваме все на стари лаври или партийни величия". Едва ли има по-подходящ случай от припомнянето на прочутата максима: "Глас народен, глас Божий".

*Не го коментирам; включвам хронометър на броене да видя ще се срещне ли прогнозата ми с преброяването