|
Господин Цъкел е ...моя котарак.Черен котарак, със съвсеч малко беличко на шията си...почти не се забелязва....
Когато го взехме на "обучение"...беше малък, нищожен, грозен, с едни малки крачета и един изпъкнал тумбак, и изпъкнали очи...Толкова изпъкнали, че си мислехме, че могат да паднат от главата на котето....когато се навеждаше.
Затова го крастихме и "господин Цъкел"...без да му даваме бащино и фамилно име....както става при хората.....
Няма нужда от вторични имена, които са ....повечето изцъклени...и гледат ледено, като отровени...със стъклените си очи.
И господин Цъкел гледа....така...но е гальовен, ако знае ...че ще получи ласка и храна....
Той не е гальовен с мишките...също като хората, които не са гальовни към кравите и телетата.... а ги ядат....
Господин Цъкел ...порасна и стана красив котарак, който понякога се разгонва....и мяука, също като хората...когато плачат...особенно като малките хора...наречени още бебета....но хората са си бебета, които дълго време са разгонени...като Г-н Цъкел , но вместо б-ебе....се движат, ядат и мислят само за вторака част от думата....бебе, както господин Цъкел.....нали се сещате....а... нали....и...Мулето намига...и свежда поглед...за да не притеснява никого..../смея се/
Господин Цъкел е гладен, като хората,...и всяка сутрин дебне около мен...той вече е трениран и знае от къде излиза папото...и дебне в засада.....
Ако случайно не стана рано...господин Цъкел, най неочаквано, започва да скача върху мен...от засада....за да ме "пробуди".....
И това ,го прави съвсем съзнателно, далеч по съзнателно от някои хора.....които си мислят....
че не ги храни някой друг...а че се храят те самите..../смея се/...и обикалят около хладилника.
Господин Цъкел е гладен...но го нахраних и той се успокои, също като хората...които, след като се нахранят, се успокояват....и стават блаженни и добри....а докато са гладни, са раздразнителни и лоши.....
Господин Цъкел си изнесе изцъкления и красив ноглед някъде ...на друго място....исе излежава, като хората в неделя... спи.... а Мулето...впряка каручката ...и отива на Витоша в снега......
Мулето е гладно за снежната природа, за йонизирания въздух...за наелектризираните дървета....и за пълния взор...в който плават облаци...малко мъгла и слънце...в нея....каква хубава картина....
Тази сутрин.....картината е светла...
Каква разлика има ...между хората и г-н Цъкел?
И те чакат ...защото са гладни.....
Кой ще ги нахрани тях....?
Пита Мулето и отговор не иска...защото го знае.
Добро утро....
|
Господин Цъкел.....е гладен...е чака...
