|
Четем ли селективно ?
Стройна група бедни словослагатели с граматическа нечувствителност и подвити ръкави към лакътя пръска 500 000 тираж с картинки и едра кегла дневно. Сензацията няма положително звучене и дойде ли време за пикови продажби, шумът като стандарт надделява.
Дали наистина профилът на читателя в лейките им изглежда така : полухалтав, вечно намусен и недоволен (от жена си:тъща си:шеф си:комшията), що да не му плеснем още една глътка свинщина в мизерната копаня ?
Ето и поводът : Как “Труд” и “24 часа” прогнозираха хилядолетието
Павлин Жотев-Капитал
На първи януари се събудих около обяд. Закусих и отидох да си купя “Труд” и “24 часа”. Настроението ми още е леко приповдигнато от това, което прочетох и в двата вестника.
И “Труд”, и “24 часа” са дали простор на въображението си и така, с лека ръка, са прогнозирали какво ще се случи през следващите хиляда години.
Бъдещето според двата вестника е апокалиптично!
“През 3001 г. вместо платнени или кожени хората ще имат електронни портмонета във вид на миниатюрен чип, който ще е имплантиран, за да не се губи и краде и ще се захранва от телесната температура и биотоковете на самия организъм”, незнайно защо е решил “Труд”. Според прогнозата магазините ще имат устройства за четене на чиповете и ще бъде достатъчно “клиентите-киборги” само да доближат палец до тях и устройството ще “изсмуче от дистанция нужната информация и сума” от чипа. “Днешните тромави и скъпи банки ще са изчезнали поради същата причина, която е видяла сметката и на динозаврите - твърде малко мозък има в тези огромни и трудноподвижни бюрократични чудовища!”, с три реда тегли чертата на банките най-тиражният български всекидневник.
Едно такова странно бъдеще е предначертано и в по-краткосрочен план пред “Кремиковци”. През 2021 г. акциите на металургичния комбинат ще са току-що паднали с един процент до 200 лв. на борсата. Тогава те щели да бъдат едни от най-търсените на световните фондови пазари, а причината за спада ще е по-ниската печалба от предвиденото. Президентът на фирмата (Кирил Сакскобургготски) бил обявил, че тя ще е 1.3 млрд. долара, а всъщност се оказала 1.1 млрд...
Не може да се пропусне и консултация на “Труд” за същата година, озаглавена “Пенсионирането на 105 години има предимства”. “На 85 години съм и поради пенсионната реформа, тръгнала през миналия век, още не мога да събера точките за пенсия”, жалва се И.С. от София. Според него във фирмата, където той работи, предстоят съкращения. Бегло в писмото му се споменава, че “колежката ми е робот, създаден от мен, и трябва да се бракува на 180 години”. Редакцията на “Труд” след 20 години му отговаря въз основа на “чл. 183 от Закона за защита на роботите, киборгите и другите разумни машини” (?!). Тази ведра дописка си прави компания на една страница с десетте божи заповеди и кратка статия за Крумовото законодателство. В последната хан Крум (803-814) е обвинен, че е искал да изкорени пиянството само за парлама - така да се погаври с народа, а избите на ханските чертози в Плиска всъщност изобилствали от вино.
Други дописки, на които трябва да се обърне внимание в първия брой на “Труд” за новото хилядолетие, могат да бъдат намерени под заглавията: “Храната прави борбата”, “Потоп няма” и “Ядем шкембе напук на Европа”. Впрочем целият празничен брой на всекидневника е наистина концентрат от журналистиката марка “Труд”.
“Странен” може би е тактичното определение за колекционерския тираж и на “24 часа”. Неговата първа страница блъска в главата, както това би направил бързият влак за с. Криволак например.
На нея има задник.
Около задника са наредени в кръг 12 жълти звезди, които на фона на синия панталон създават някак си европейско усещане. В центъра на задника е забодено хартиено самолетче, направено от в. “24 часа”. Под задника пише: “Ох!”. Въпросите, които възникват, са няколко. Първо: Защо задник? Второ: Защо европейски звезди? И трето: Защо самолетче? Защо “Ох!” е ясно - защото самолетчето се забива в задника и очевидно предизвиква някакво неприятно усещане.
Темата за шкембето е намерила място и в “24 часа”, само че в далеч по-разширен вариант. Материалът със заглавие “Европа ни спира шкембето. Ох!” се разлива на две съседни страници. Тонът естествено е по-песимистичен, но заслужава уважение фактът, че този път темата е интерпретирана без никакви ужаси ала Хичкок, каквито напоследък изобилстват в “24 часа”. Примерно заглавие от стила на всекидневника би било: “Трима умират в страшни мъки от шкембена абстиненция!!!” и подзаглавие: “Два часа от устата им хвърчи кръв!!!”.
Прогнозата за идващия век на “24 часа” е четиво, което групата “Апокалиптика” трябва да си изреже и наизусти. Гражданска война в Русия, разрушително земетресение в Холивуд, биотерористи вилнеят в Ню Йорк, малария в Европа, мъжете забременяват, а кмет на София става Емил Кошлуков - това са само част от мрачните предвиждания на всекидневника. Някой тъмен журналистически Нострадамус е зловидял и следната енигматична новина през февруари 2018 г.: “От Темза е изваден трупът на Грег Елис, изобретател на автомобил с гарантиран 50-годишен пробег без основен ремонт”. На пръв поглед тя изглежда безсмислена, но зад нея се крие една от личните драми, така любими на “24 часа” през последните месеци. Ако дадем за малко простор на въображението си веднага ще разберем какво се крие зад това. Изобретателният Грег ще е измислил кола без ремонти и моментално тълпа от безработни автомонтьори, облечени в омаслени сини комбинезони ще са го претрепали с гаечни ключове. А заглавието на “24 часа” по този повод ще бъде “ИЗВЕРГИ ПРЕТРЕПАХА ГРЕГ!!!”, илюстрирано с едра мазна снимка на разбития череп. Ех...
Задължително трябва да бъдат прочетени също материалите със заглавия “Ето ни - с хляб и сланина в новия век” и “Да оцелеем след чашата!”.
Искам да съм на мястото на хората, които след 1000 години ще прочетат тези вестници! Те вероятно ще въздъхнат снизходително и много, ама наистина много ще се радват на това, че вестниците не правят историята. Те просто я отразяват. Ако тогава въобще има вестници.
|
Да си таблоид е съдба
