|
|
| Тема |
 Чувствувам го с транзисторите си.... |
|
| Автор | МУЛЕ_anon (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 15.12.00 07:36 |
|
|
|
Сутрин рано в тъмнината....влизам тук, сред вас ... хората....и срещам себе си...
Два робота си приказват, обзети от "любов"..
Женския робот казва...:
-Сърцето ми е пълно...но беше пукнато, заваряваха го....надявам се добре...като ново е.
-Този път ще бъде различно...надеждите ни ще се сбъднат....хайде да се ожениме....-казва мъжкия робот.
-Обичам те....усещаш ли...?-пита женския робот.
-Усещам го .....с тарнзисторите си,много си магнетична...-отговаря задъхано мъжкия робот.
Всеки е тук...за да срещне себе си...в тъмнината.
"И биде светлина."
И рече Бог-светлината е добро нещо...
Мулето струи светлина...и небето става светло... и леко червено...в отенъците си...като въглени в жарта....в загасващия огън....
Огъня не е необходим...ако ти е светло и топло...
нали?????
Ако ТИ си огън...за какво ти е огън?????
Чувствувам го с транзисторите си...смея се с очи.
АААААА?
| |
| |
| 
|
|
