мисля,че не живеем да бъдем оценявани от някого..всички ние се чувстваме непрекъснато неразбрани.
какво става в душите ни и ние самите не знаем. подтискаме онова истинско аз някъде дълбоко и продължаваме да сервираме вечерята на съпруга си с усмивка, очаквайки похвала за старанието си,получавайки безразличие...всичко е преходно...вчера същия този човек е бил така внимателен и романтичен при вида на сервираната пържола..но вчера........е, въпрос на избор: дали да продължиш да тъпчеш на едно място с мисълта, че не можеш да станеш и да тръгнеш; или да станеш и да тръгнеш с мисълта, че избираш предизвикателството да продължиш..
аз избрах предизвикателството, защото в него има болка, а тя те кара да се замислиш и да се променяш.,непрекъснато