|
|
| Тема |
 натрапчивата невроза (в нас) |
|
| Автор | WilliamHype (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.11.00 10:30 |
|
|
|
Един въпрос ме яде - кога настъпва момента да се каже, че дадено действие или действия са под знаменателя "натрапчива невроза"?
Защо ние, които считаме, че нямаме проблеми от такова естество, сме толкова сигурни в това?
Има един човек под 40-те. Всеки ден в продължение на часове той прекосява една улица от единия й край до другия, завърта се и тръгва обратно. С леко приведена глава, вглъбен дълбоко в себе си, той се спуска и катери баира по тази улица неуморно, без да се отклонява, понякога само пали цигара. Не знам каква е подбудата му да го прави, но според мен той страда точно от натрапчивата мисъл, че така трябва да постъпи, като най-вероятно не подозира за причината.
А нашите постъпки? Дали и в тях няма да се забележат подобни симптоми? Нищо, че не става дума за публична изява. До колко ли самите ние сме фрашкани с натрапчиви мисли?
Според мен не малко...
| |
| |
| 
|
|
