То е нещо като упражнение : ту търчиш към големия, ту към малкия. Като духа навън, това ми се явява физзарядката ;)))Разбира се, в паузите когато не чета за теб :о)

Цената на мрежата

Катерина Огнянова

Деца на цивилизацията, жертви на прогреса, роби на технологиите - това сме ние. Технологиите ни помагат, но и ни променят. Дават и вземат. Каква е цената, която плащаме за информационното пренасищане, наречено интернет?

Информацията
е eдна от основните причини да искаме да попаднем в мрежата. Искаме да знаем различни неща, да научаваме събитията почти веднага, след като са се случили. В този си стремеж обаче данните, които ни интересуват, далеч не са единствените, които получаваме. Информацията продължава да се процежда и да ни връхлита отвсякъде. Сутрин отварям пощенската си кутия - електронната - и виждам двадесет и седем нови писма, пристигнали за осемте (а по-често трите) часа, които съм прекарала в сън. Причината за това, както можете да се досетите, не е в огромната ми популярност или наличието на стотици близки приятели, които желаят да споделят мисли в малките часове на нощта. От всичките послания само две са лично за мен, още три са новини, за които съм се абонирала. Останалото е съобщения, които ни най-малко не ме засягат, интересуват, вълнуват. И чиито ефект е едновременно да ми задръстят пощата и загубят времето.
И ако този проблем може евентуално да бъде преодолян (филтър на пощата и автоматично затриване на всичко, което напомня на спам), информацията, която е в уебсайтовете, трудно може да бъде избегната. Банери. Автоматично отварящи се карета със страничен текст. Съобщения със заглавие "Предимства и недостатъци" в нет-форум за програмисти, които едва след прочитане се оказват излияние за любим футболен отбор или реклама на прах за пране. Страници за политика, които между другото те информират как можеш да си купиш тротинетка с кредитна карта. Сайтове с описание "увод в дискретната математика", пълни със снимки на не твърде облечени млади дами.
Дори когато съдържанието на страницата отговаря на заглавието, достоверността не е гарантирана. Малко са хората, които могат да си позволят да издават вестник на хартия, да направят радио или телевизия. Те обаче носят отговорност за истинността на всичко, което са изнесли пред обществото. В интернет всеки може да си направи сериозно изглеждаща страница и - нарочно или не - да я напълни с абсолютно неверни факти. Пак там се подвизават хора с умения, които за забавление могат да си осигурят неоторизиран достъп до известен сайт, на който хората имат доверие, и да публикуват там "Едикойси загина онзи ден при катастрофа между самолет и ферибот в Панчаревското езеро". Което ни довежда до темата за

Сигурността
- основен и много разискван проблем. Преди време хората се притесняваха от пренасянето на дискети от един компютър на друг и евентуалното заразяване с вируси, до което то би могло да доведе. Сега компютрите са свързани в интернет и това осигурява на някого с необходимите познания достъп до всяка машина от мрежата. В зависимост от усилията, вложени в защита на информацията, тези необходими познания са различно обширни... но напълно сигурна преграда за човешката изобретателност няма. И връзката към интернет е отворена врата към вашите данни за всеки, който би положил достатъчно усилия, за да ги получи, повреди, измени или унищожи. А някои хора влагат завиден интелект и упоритост в задачата да съсипят компютъра ви по особено зрелищен начин (мога да цитирам примери, но споменът още боли).

Комуникациите
Те се пренасят в друга плоскост. Вече можете да изпращате бързо и удобно документи, известия, писма. Да общувате с хора от всички краища на света. И ако не внимавате, да забравите, че буквите по екрана не са просто символи, а зад тях стои личност. Свободата, която интернет дава, е нож с две остриета (всъщност по-скоро е швейцарско армейско ножче). От една страна, хората се чувстват по-спокойни да бъдат себе си и да казват нещата, които наистина мислят. От друга, се чувстват също така свободни да играят роли, да обидят или излъжат някого, да напишат, че всички... (тук се попълва с привърженици на конкурентния футболен отбор, представители на различна раса, пол, социален слой или политическа партия) са... (и тук попълнете според богатството на речника си). Случва се, увлечен от разнообразието на виртуалните хора, човек да забрави реалните си контакти, да вижда семейството си само по Коледа, а приятелите си - само в IRS. Или да започне да отделя за мрежата толкова много време, че да пострадат всички останали негови занимания.
И когато всичко това ви дойде в повече, изходът е само един.
*щрак* (звук от изключен модем) И - на разходка в парка.