Та… каква беше темата?

Безтемие=безвремие.

Т.е. всичко. Всички теми.

Във всеки миг.

Безвремието е абсолют.

Спомените са проекции. Спомените не съществуват. Те са представи за нещата, а не самите неща.

Единствено живи са живите усещания. Ако имаш спомен за усещане, ако с визията на нереалността ти се връща и усещането- имал си нещо истинско. Другото си е режисура на мозъчната кора.

Та… за темата, дето всъщност каква беше?

Животът?

Ами нали сме си го говорили вече, това де, за проекциите, за реалното и нереалното… да бе, нали ние всички сме измислени и значи не съществуваме… ама си ревем по ъглите (или по площадите)… а усещанията… усещанията… в нас и вън от нас, предизвикани от нас и независещи от нас, като гъдел от перце върху чувствително място… като убождане от трънче на друго живо…

Добре де, питон, да живеем. Е, и?!
С компютри или без, все сме в някаква виртуалност…

Очевидно е, че boot-strap технологията “върви” само на (относително) високи технологии.

А после?

Мога да си седя и под душа и да си генерирам усещането за пролетен дъжд… или пък есенен… ама КАК да си го измисля? Все някъде в подкорието трябва да имам Спомен за Дъжд или още по-добре Молитва, пък било то като о:Пролетен.Дъжд или о:Есенен.Дъжд… ха ха Дъждец под душа- същото като секс в Cyber-пространството…нема лошо в сутрешния секс, ама и той е като вечерния- освен да си буден, иска се и да не си сам, иначе се нарича по друг начин;

ВИ, майната му на НЕТ-а, ние нали и тук си живеем, той е като навън, само че много по-лесен… и красивия имидж тук е по-красив, и, тъжно, ама малко по-истински… ‘щото за к’во ти е чуждия имидж, ако не да си нахраниш червейчето на вечно жадуващото за още отвътре… ама я иди онлайв да дрънкаш това, което тук, пък и така… добре де, за всяка душица трябва да има по един Хайд Парк, без дискриминация в какъв цвят е облечена…

Омръзнах ли ви вече?
Че кой ви е виновен, че ме четете?!!!

Щях да напиша нещо хубаво или поне си въобразявах, или най-малкото исках, но след 100-тина цигари и.. ; е, не можах да си намеря вдъхновението; а да откриеш, че след последното ти разместване дискографията на Floyd се е свила до празна кутийка без CD е равносилно на трагедия… аз си тананикам наум цигулките на Atom heart mother, because… If I were a good man… wow… Ако имате сърце, подарявам ви от моето усещане за живот в тази музика…

…Не ми остава нищо друга, освен да си потърся ризата и да се бухна в леглото за малко… Да, онази риза, усмирителната… дето да ме смири в мен самата… да ме остави в мир отвътре… не за ограничението, а за вглеждането… Как можеш да се отпуснеш и да се разпилееш, ако не се събереш?! Ама това беше друга тема, от пропуснатите… И не се оитвам да общувам, защото ми липсва спонтанност… защото никой не ми отговори на въпросите… защото истинският цвят се открива не в егоистичното цъфтене на Аз-а, а в умението да се съподчиняваш да други неща и на други цели… да се съподчиняваш не с насилието на мисълта, а с естествеността на себеотдаването… и тогава за какво си говорим, като питаме къде са ни налъмите, с които трябва да стъпчем нежната тревица по поляната…

.
Моля за извинение.