Знаеш ли, аз съм благодарна на Бог че ми разреши да знам, че човека когото съм обичала ужасно много в живота си ...умира.
Сега когато вече го няма... аз съм щастлива че не му спестих нито едно обичам те... нито една усмивка, нито една прегръдка...
Бях до него 7 дълги, ужасно дълги месеца и знаех че си отива.... знаех че и той вероятно знаеше...никога не си го казвахме...но го знаехме... и му дадох любовта.... която имах....цялата...
Любовта на една дъщеря...
...И сега..сега съм спокойна...няма нищо неизживяно в мен ...всичко е съвършено... няма недоизказано обичам те...
Няма неизплакани сълзи..всичко е пълно...болката беше пълна...беше съвършена...и ...чиста като любовта....
Умря като светец.... с усмивка...
Миличка не стискай зъби...а се отпусни и се потопи в болката си, дай любовта си - тя прави красива дори смъртта....