"Съзнанието е тук..." -така някъде завършвам предишния постинг.
Съзнанието е като меч, с който се разсичат гордиевите възли....на мисленето.
Да мислиш, означава да създаваш форми...и докато изучаваш една от формите, мисленето сътворява сто, хиляда....постоянно....
И няма спиране....Няма!
Съзнанието, осъзнаването, че мисленето е процес, който не е накрая...след който има още нещо....е спасителния пояс....
Огледай се, колко раковини има около теб.... на колко заблуди служиш...отклоняваш си енергията, времето.....
Дори и това, което пиша е форма....н то съдържа в себе си нещо ....екзестенциално...нещо отвъдно...
непознато и затова страшно.
Страшно е , да се събудиш с мисълтта, че това , което мислиш е ...поредния капан....който ще каже "щрак".
Страшно е да осъзнаеш, ....че мисълтта за лъжовността на мисленето , е факт, ежедневие, ...
Все по често...оставайки сам....се изключвам от мисленето.....за да се впусна после отново в заблудите му.....
Това е като да "плуваш"....като да караш кола, ...
нещо толкова обикновенно....само че....си наясно че е .....че всичко около теб е "декор" от раковини.
В единия случай...си раковина сред раковините, а в другия си ...наблюдател, зрител и частичен участник в декор с раковини.....