Алпиниста си ти-твоето Его. То постоянно се катери на високо, колкото по на високо се качиш, толкова егото ти е по голямо."Вижте ме къде се качих!Вижте ме какво покорих!" -крещи то.
Егото може да съществува само за да се изяви.
Ако няма къде и как да се изяви-няма Его.
И затова, когато престанеш да се катериш, когато паднеш от високо, не страдаш Ти, страда твоето фалшиво АЗ.
Дори,знай Егото най често то се моли... Ти...истинския ти, си безсмъртен, не можеш да умреш, за какво ще се молиш? Че това е един сън.
Истинския ТИ не се моли така, той благодари... неговата молитва е благодарност...излъчване на това...благодарност.

Васко,бунта е БУНТ срещу начина ти на мислене.
Не срещу външното. Да се бунтеваш срещу външното, това е нещо външно.
Пиша ти за вътрешен, спонтанен бунт, срещу това, че си обучен да "мислиш" по точно определен начин.
Да вярваш в точно определени неща...да постъпваш по точно определен начин, в точно определени ситуации.
Бинта е пътят , началото, новото, който най накрая, ще те заведе...до момента, в който ще бъдеш вън от мислите си.
Ще съблечеш мислите си...като дрехите си вечер.
Мислите са дрехи...облечени върху теб,ИСТИНСКИЯ теб, докато си бил дете...малък.
Те са нещо външно.
Но както и да е....нека всеки разберетова, което е написано по свой начин...
ПРивет Ви.....