Напрежението в което живеем, е повсеместно.То се проямява се и тук...в клубовете, проявява се като постоянно желание за спор,за осъществяване на обида към някой...като не приемане на чуждото мнение. Защо е така...едва ли си задавате въпроса. Защото напрегнатия , постоянно живее с цел. Той може да печели пари или знания...или дори победи тук, в клуба...но това е просто ЦЕЛ.Той търси средства за постигане на целта си и се дразни, когато това не става. Може да се печели...но в същото време, печалбата е жестока загуба.Напрегнатото същество не може да се отпусне....и това всички го усещате и изпитвате. Напрегнатия,с напрежението си прогонва любовта. Защото любовта изключва целта.Любовта не е стока или артикул, който можеш да постигнеш с напрежение. Не може да бъде натрупана, да бъде заскладена, превърната в запас ...в капитал... Кой губи от това? Много ясно...напрегнатия губи от това. И това е въпрос на обучение. И това е въпрос на възпитание. От кого можете да се научите да бъдете ненапрегнати? Няма учители по ненапрежение....няма. Може да оспорвате Мулето, по отношение на разцеплението на личността...но ...това са упреци на напрегнати същества....Те винаги упрекват някого за нещо.Те винаги превръщат нещата около себе си в цели и средства за постигане на целите. Дори и секса...дори и семейството, дори и работата, дори и нета...всичко носи отпечатъка на вътрешното напрежение. Всъщност, това е резултат от въздействието на Ума...който е логичен, който постоянно създава и мотивира цели...и който не може да люби. Ума не може да люби. Ума е насочен на вън...а любовта е насочена на вътре...към самия себе си.Не говоря за секса, който е насочен навън...и който е плод на логически изводи и намерения. Говоря за безцелното чувство на хармония...наречено още любов. За тази любов, за която времето не съществува, защото тя е вън от времето.За нея няма минало...за нея няма бъдеще...защото и миналото и бъдещето са атрибути на Ума.... И Миналото и бъдещето, не са свързани с любовта, която винаги е ТУК и СЕГА...тя не е подвластна на ума, на времето, на минало и бъдеще. Напрегнатия не го свърта на едно място...той се люшка насам и натам.... Жалко е за това, което се пропуска при това люшкане.... Жалко е ...но това е просто елемент от напрежениято,в което сте обучени да "живеете".... Не пиша конкретно към някой...от клуба.... не е необходимо и да ми отговаряте..... Не се нуждая от отговор или разискване..... Поздрави на всички....
|