Муле, много пъти си писал, че мразим родителите, че те са лицемери и тинтири-минтири...
Това не е вярно. Не може да обвиниш в лицемерие хора, които ти дават най-доброто от себе си, доколкото им е известно на тях. Лицемерие е когато има съзнателна лъжа. Това, че целият свят е лъжовен и несъществуващ, не е тяхна грешка. Те и децата им са част от него.
Чудя се, какви ли са били твоите родители, че ги мразиш толкова? Злоупотребявали ли са с теб? Това е твоето усещане, не го прехвърляй на другите. Нали знаеш, че човек усеща своята истина, а не чуждата. Аз обичам родителите си, и преди съм ти казвала. Възпитали са ме да не лъжа и да бъда естествена.
Имах обаче една приятелка, чиято майка все й казваше да се преструва, че има..., че знае..., че е била..., че е с високо самочувствие...
И тази приятелка със самото си поведение ме караше да се чувствам виновна. Подиграваше ми се, че съм глупава, защото не съм можела да лъжа, само да съм се опитала, съм се изчервявала, колко й беше смешно... Е, това беше в училище, сега я няма в живота ми... но пък има други... Сега е по-друго... ама само малко, пак се изчервявам :-( Вярно е, че често ми е некомфортно в този свят, като гледам разни... глупаци... надути до пръсване... а само да се опиташ да поговориш с тях човешки, си личи какви са кухи отвътре.
Дали трябва да обвинявам родителите си, че НЕ са ме научили да лъжа и затова ми е трудно да се оправям сред лъжите и домогванията на другите? Дали заради това ме е страх от тях?
Че нали затова сме различни, Муле, защото идваме от различна среда. Ти обаче си бил голям Марко Тотев преди да ... или може би след ... ?
Все пак, и ти си родител, нали? Децата ти обичат ли те?
.
.
.
Сигурен ли си?