|
Да се отказваш от неща, накоито си възпитан да не отказваш...е трудно. Не е въпроса в "нещата", въпросът е в отказването от лъжата.Въпросът е в отказа от самата лъжа, която секрие толкова дълбоко във всеки от нас....или по точно от вас.
Една от най жестоките лъжи.на които хората са жертва, е МОРАЛА.Морала виноги е свързан с възпитанието на детето, той е насаждан във всеки от нас и то от най близките ни, и затова е много трудно да бъде отхъврлен току така. Морала и възпитанието започват с майчините и татковите думи:"Такъв трябва да станеш." "Такъв не трябва да станеш."...."Какъв ще станеш,когато пораснеш???".
И не само с думите, но с личния пример. Колко от
вас могат да упрекнат родителите си в подлост?
Може да не признаете, и вероятно ще е така... но подлостта на хората не се предава само по генетичен път....тясе предава и с личен пример.
Злобата също....ненавистта също, завистта също.
Понеже родителите , не са "постигнали" същества, те прехвърлят върху децата си, върху всеки от вас, своите непостигнати идеали и мечти.Те налагат собствените си модели на поведение на децата си.
Моралните и възпитателните модели на обществото, на семейството , винаги са упрекващи.Тези модели създават в теб вина, защото те мотивират в теб "идеални цели", тоест несъществуващи реално цели.
Всеки морал и всяко възпитание създават вина.
Ти никога не можеш да станеш идеала,ти винаги се влачиш отзад,след него.Идеалът, както всеки идеал е невъзможен.Ти си реален, идеалът не е реален.
Идеалът е някъде в бъдещето, винаги като цел, а ти си тук, често объркан, често обезверен именно от тази разлика между идеал и реалност.
С това объркване, в най съкровенното ти същество, е настъпило разцеплението и е влязла лъжата на сравнението..... Ти си започнал да сравняваш, да оценяваш, ти вече знаеш че не си съвършен и ченещо липсва...това липсващото го търсиш, стремиш се към него.
Това поражда самопорицание и самоосъждане.
Нима не го усещаш?Та ти никога неси доволен от себе си, дори и в най-сюмблинните моменти на живота ти. Дори и тогава , усещащ бариера, която стои там, която те връща в състоянието на гузност, на вина.
Не може да не си го изпитал нали?
Винаги е така.Защото всеки морал е лъжливи създава лъжа,създава лицемерие. Лицемерието е една естествена последица от възпитанието ти.
Лицемерието и морала са едно и също нещо. Има ли морал, ще има лицемерие....и обратно.Те не могат да изчезнат по отделно....те са едно и също нещо, на което се базира всяко общество, всяко семейство, всяко възпитание. И твоето също.
Възпитанието и морала ти дават идеал, ти не си идеала,,а то и затова ти се дава този идеал. И започваш , естествено да се чувсвуваш грешен, защото това ти е заложено...това е целта на занятието...да ти бъде внушено човствито за грешка.
Грешността, те принуждава да бъдеш лицемерен, да показваш на околните само това, което ти искаш те да видят.
Ето раздвоението...то вече е налице.
Ти криеш една частот себе си...а показмаш другата част.
Ти криеш истинската си част, а показваш лъжовната.
Това го наследяваш от мама и тати...това гадно и кърваво наследство, наследяваш не само гените, но и модела на поведение. Наследяваш фалшивото, приемайки го за истинско.
Така се появява подтискането. Подтискаш истинското, първичното, показваш лъжливото, ставаш моралист...ставаш лъжец.Започваш да претиндираш че си нещо друго...и това е удобно.
В обществото, в което всички лъжат, е удобно да бъдеш лъжец.Сравнението ти показва, че всички са като теб....лъжовни и ти си успокоен.
Нима можеш да допуснеш, че родителите те лъжат?
Нима можеш да допуснеш че обществото те лъже, че поповете те лъжат, че учителитете лъжат?
Не! Не можеш да допуснеш това, то е вън от съмнението ти.
Това може да стане ....много...много по късно.
Така че, приемайки лъжата като чиста монета, започваш да се движиш в обществото по -лесно. По удобно. А зада стане това, вътре в себе сиу трябва да си подтиснал своето истинско същество.
Фалшивото , за да бъде внедрено в теб, трябва да бъде подтиснато истинското.
Истинското отива в подсъзнанието ти,а в съзнанието се настаняа удобното ....фалшивото...с фалшивото лично име, с фалшивия паспорт, с фалшивото семейство.....
Само фалшивите неща се нуждаят от паспорт и от институции....Само фалшивите.....
Истинските неща, не се интересуват от твоето отношение, към тях.....те затова са истински и обективни.
Семейството трябва да те центрира....за да не бъдеш трудно дете. То ти дава регулационен механизъм, който по нататък, ти ще внедриш в твоето собствено дете...а то във неговото...и така...фалшивото се предана от поколение на поколение...и винаги във вреда на истинското.
Всяко дете трябва да бъде цивилизовано, култивирано, иначе ще бъде невъзможно то да влезе
в обществото.
Трябва да му бъде казано:"Бъди такъв и не бъди инакъв....бъди като този...не бъди като онзи..."
Така родителите с морала си....порицават истинското във всяко дете и подсилват лъжата в него....
Докато...докато ...някога дойде до абсурда....
Абсурдите ....взривяват лъжата...довеждайки я до невъзможност.....да бъде приета.
Затова много от вас почти мразят родителите си, не могат да ги гледат...да ги понасят....готови са да избягат от тях....на хилади километри...в странство.
Здавали ли сте си въпроса защо е така?
Защото подсъзнателно, знаете за престъплението на вашите към вас самите....това даже създава тази неприязън.
Психологията на разцеплението и лъжата имат край.
Всенякога и някъде....те стигат до такава абсолютна стойност, която не може да бъде понесена....
Пожелавам ви да стигнете до края на лъжата.....
Смятам дасе кача до Витоша за два...три часа...
Поздрави от Мулето....
Ще продължа като се върна....имам нужда от глътка чист въздух.....тук около вас и нас, дори ивъздуха е носител на лъжата....
|
Психологията на разцеплението и лъжата....
