Момиче, човек не може да избяга от съдбата си. Колкото и да му се иска понякога. Миналото е минало, не може да бъде променено. Всеки израз от рода на "Ако ..., тогава ..." е безсмислен за катастрофални събития, които вече не подлежат на контрол. "Ако не бях ..." - глупости. Ако не беше, но СИ била - приеми го като свършен факт ... и толкова. Гледай напред, момиче, гледай напред. Малкото птиче, което се учи да лети, може да падне първия път. Но не се отказва. Изправя се, качва се отново на високо и пак скача. И вероятно пак пада. И отново, и отново. Докато се научи да лети. Вземи пример от него. "Ако" - не харесвам този израз, но ще го използвам. Ако някой друг беше седнал на твоето място, сега вероятно всички щяхте да сте мъртви. Защото той можеше и да не притежава твоя късмет и издържливост. Ако не бяхте тръгнали изобщо, можеше след пет минути на някое кръстовище да ви прегази камион. Ако ..., ако.... Хайде стига толкова, мисля че ме разбра. Изправи се, трябва да се изправиш, ДЛЪЖНА СИ да се изправиш - заради близките ти и хората, които те обичат и държат на теб. Намери човек, пред когото да изплачеш мъката си. Направи го. Трябва да се освободиш от тази отрова и това може да стане само чрез сълзи. Едва тогава ще ти олекне.