Привет, момичета ! Благодаря за търпението. Sin, книжата ми са по-близо до Казичене, отколкото тук ;))) Понякога ми се ще да стоя с буквар в коленете и пиша, но нейсе...някой ден като порастна го-ля-ма ще обобщя "Мениджмънт на сигурността" или как да избягваме кризи с повече внимание върху сигурността на най-ценния ни ресурс, хората. Дотогава, събирам изключителни мнения. Диана те чака в пакет с разпечатките на темата ни, помоли да ти предам с много категоричен тон :о) Ви, it takes guts to face the "enemy". Не знам дали само доблест е достатъчна. Винаги разглеждаме характеристики в системното им взаимодействие. Дай идея какво върви рамо до рамо с доблест, плз Ето предложение за процес на вземане на решение (в алгоритъм сме, редим едно под друго): Дефиниране на проблема-Анализ на контекста-Набиране на информация-Генериране на варианти за изход-Избор на вариант-Приложение-Оценка на резултата - при твърдо "Да", продължаваме. Ако още съществува проблем - "Не", отначало. Сега си представете историята от "Децата на капитан Грант"... Както и вчера, и така от петък насам пак въртя върху едно решение...изненадващо, предложен различен поглед върху проблема ме дойде освежаващо и "блъсна" переспективата във времето. Видях нещата различно. Защо по-рано не си давах сметка, че продължавам да гледам на проблема досадно дълго, вместо да го преформулирам..някъде ми остана хеликоптерния поглед :о) Константа в процеса на вземане на решение е, че разполагаме с Ограничени Ресурси, с които винаги трябва да се съобразяваме (и дето тласкат приоритети в алогични комбинации, поне така изглежда )