ЯR, на входа табелата "Не се вземай толкоз на сериозно" падна преди известно време. Толкова често хлопваха вратата, че скърцането довяваше спомени от студентско общежитие с присъщия ентусиазиран кипеж :о) Със свои думи, радвам се че синдромът на масата "плуване в стил коркова тапа" не владее идентичността ти. Да се живее с оправдание, че нещо извън нас ще вземе решение вместо нас е жалък блудкаш. Но става за първосигнално действащи. Нека призная, че в безметежна младост прескачах къде съзнателно, къде - не, да си напомням че дължа на другите зачитане на мнението. Че не започна ли дебат с позитивна нагласа, скоро ще предизвикам отношение равно по големина и опасно по посока. Добре, че този свят е пъстър с позиции и такива, които не се притесняват да ги заявяват. По-силните в аргумента, обаче владеят убедително способността да се преместят мислено в обувките на събеседника и за част от времето, погледнат нещата различно. Наричат ги свободни :о)