Ха ха … ЧеНе, ти май ме вземаш на “ура” :-))))))… Колчем някой се опита да ме пази или предпази от нещо или някого… и се сещам за онзи идиотски виц, в който по време на акт солидно пийнал мъж пита партньорката си:”Да те пазя ли?”. Разгорещената дама отговаря според нагласата си :”Не!”… и получава като подарък пиянско облекчение в лицето си вместо очаквания екстаз. Толкова за опазването и очакванията. Необходимостта дори не смятам да коментирам :-)))))) Като стана въпрос за очаквания, сещам се, че макар и речника ми да е обогатен от прочетеното по-горе, възразявам срещу контекстуалната връзка с писано преди и се извинявам, ако не съм схванала правилно промяната в посоката на вятъра. Дебелоочие: “полезно” за самозащитата на отделните елементи при доказано разминаване между възможности, очаквания и действително стечение на обстоятелствата. Липсата на адекватна оценка поражда трайно изкривяване на поведенческия модел до равнище на присъщност. Не го “връзвам” с мотивацията пряко и поради това не приемам, че дебелоочието е нейна проекция. Тук има изместване на анализа в друга посока, струва ми се извън начално зададения проблем. Дебат: пак говорим за следствие, а не за оформящ общата картина процес. Дебатът идва да разреши явно несъответствие, неовладяно по друг начин или е просто подразбираш се маниер при решаване на кръг от задачи. В спора на винаги се ражда истината; за сметка на това би могло да се намери максимално добро решение на дадена ситуация. Дебатът не се поражда от мотивацията, а от проблематиката. Паника: кучето на Павлов, което нашепва в ухото за всички реални и потенциални провали… В нашата система от елементи в екстремна ситуация при натиск за колективизъм (отвътре и отвън) горните 3 са под непосредственото наблюдение и управление на елемента- лидер. Иначе казано, водещата фигура, освен ролята на позитивен и уравновесяващ фактор, наред с отговорността по определяне на приоритетите и задвижване на намеренията в посока реализация… е, налага се да поеме и отговорността при евентуален неуспех на мисията да “плати” за своите и на всеки един елемент излишъци, внесени с инерцията и предразсъдъците от предишни системи (примерно по-горния речников фонд, съотнесен към личността и поведенческия модел) И най-хубавото- за накрая: УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА. Вдигам и двете си ръце “за”- демоните наистина живеят само в нас, докато сами ги създаваме и подхранваме. Но не е истина, че усещането за свобода е копнеж по минало състояние. Свободата е усещане на момента, както щастието. Проектиране на такова усещане със задна дата води само и единствено до размиване на компактността на “себе си” и разреждане на съответното “съм” по посока съотнасяне на две различни системи в два различни времеви отрязъка с опит за привеждане под общ знаменател. Обаче търсеният общ знаменател- “моментна снимка” на индивида, е подразбиращо се мобилна и променяща се единица. Получаваме абсурд, породен от абсурдността на отправната точка. Да бъде или не предварително обучен индивидът- ами зависи от него самия. Има такива, които са готови. Има други, на които им трябва помощ отвън. Никога не можах да разбера парадокса, че аз, която мразя да се групирам и да се движа в стадо, в моменти на необходимост с лекота успявам да се подчиня на груповия интерес; същевременно хора, които едва ли не не могат да дишат сами, които имат непрекъснатата необходимост да правят нещата "заедно", се оказват отчайващо неадекватни в подобна ситуация.