Стига с този смях на гръцката "театрална" маска /всички се смеем така- винаги, навсякъде, дори насън/. "Смея се" при мисълта каква цена плащаш за своята заплата; "смея се", че сам си си определил тази цена /зарежи "обществото"- то не прави избора, само създава обстоятелствата/ "Смея се" на чудесната енергия на твоя "бунт" /извинявай за кухата думичка/, която ... какво друго създава, освен тези /някой тук ги нарече "ефектни"/ писания. Негодуваш, протестираш, страдаш, пържиш си сам мозъка /а, гъската имаше ли такава пихтийка ?/ ... и после какво ... ? После какво ? Чудя се ти себе си къде поставяш? Чудя се за дива гъска ли се мислиш и дали дивата гъска е за теб дефиниция за Свободата. ... Аз пък се сещам за лов на пернат ДИВеч, защо ли ? "Свободата, Санчо" , не зависи от това дали, доколко, каква част от себе си си подчинил и на какво ... Не ме питай "А от к`во ?"- от`де да знам- тъкмо тръгвам на опашка за лична карта... С.