Toва е момчето, такова каквото видях и запомних. То е на 20 и малко години с изрусени кичури в косите, атлетично тяло и много красиви очи, дори не помня какъв цвят бяха, но това определено са очи, които поглъщат, дълбоки и силни, а в същото време и нежни… то беше младо, кресиво, дори и модерно, определено очакваш да го срещнаеш по- скоро в някоя дискотека или на улицата в големия град. Но не! То беше там – пред пещерата, разхождаше туристите. Гледам го и си мисля - какво ли е да живееш тук и всеки ден да си тук – в пещерата … минават всяякакви хора, удивляват се, възхищават се, мърсят и рушат, а момчето е там – показва им велики тайства, помага им да се докоснат до Природата, Вселената, Бог … Как ли се чуства то там, то иска ли да е там, не иска ли да е един от тези туристи, които обикалят света и се забавляват. Дали е самотно, когато хората покрай него идват и си отиват, задържа ли се някой… Да, то е там, а светът минава покрай очите му – за какво му е да пътува, след като различни хора от различни светове с различен бит и култура идват, макар и за малко при него. То развежда туристите, разкрива и им разказва, невероятни истории, шегува се и умее да забавлява, а сигурно го е правило стотици пъти … и все пак оставя усещането за уникалност и спонтанност. Показа и така наречената “Новогодишна зала”, където пещерняците от дълго време посрещали всяка Новата година. Там дори имаше и една елха, от която не беше паднала и бодличка, поради постоянната ниска температура и влажността на въздуха. А как ли празнуват пещерняците!? Пият ли, пушат ли … е да, и те са хора и сигурно са весели хора и нищо човешко не им е чуждо, но какво ли е усещането да празнуваш в пещерата, там където се срещат вековете, да празнуваш и да общуваш докосвайки се до величието и тайнството, осъзнавайки за своята незначителност и нищожност …. Или въобще нищо не осъзнаваш, а просто се напиваш…. Не знам! Може би трябваше да попитам момчео от пещерата…