Моята психология за справяне с поражението е да го приемам като урок. За да има поражение трябва да има цел. Поражението се поражда или поради невъзможност за постигане на тази цел или поради това, че самата цел е пораженческа, т.е. като достигнеш до нея виждаш, че не те удовлетворява. Всъщност чувството за поражение е един от еквивалентите на болката във психическия ти свят. Болката е индикатор, че вършиш нещо неправилно, което може да е разрушително за тялото(психиката) ти. За да не изпитваш болка трябва да спреш да действаш неправилно. Когато стигна до поражението, се опитвам да разбера дали съм действал неправилно за постигането на целта или самата цел е била неправилна. Всъщност поражението ти дава мъдрост. От теб зависи дали ще я приемеш или не. Не я ли приемеш, следват още поражения.... Такава е моята психология за поражението.