Живота е като игра.Играта няма цел. Играта е самата цел...да играеш. Ако превърнеш и монтираш в играта цел, тя става ТОТО, бизнес.... страст......тя се превръща в заробващ навик. Ако превърнеш живота в цел......той става "бизнес".... мъка. Играта, като игра...спомни си когато си бил дете, тя те е правила щастлив.Тя не ти е осигурила щастие,в бъдеще време, тя те е правила щастлив в момента в който я играеш. Играта е безцелна!!!!!!! ЖИВОТА СЪЩО!!!!!!!!! Станал си възрастен...не можеш да играеш вече.Заложил си залог..и живота вече е станал страст. Само децата могат да играят и са красиви...Възрстните стават като феновете на Левски и ЦСКА....те са грозни...гадни. Колкото повече растеш-толкова по сериозен ставаш...и все повече търсиш целта.Не играеш без цел...станал си комарджия. Чакаш късмет...ха ха ха ха х ах ах аха И когато вече...си загубил способността да бъдеш ДЕТЕ, те пращат да учиш психология....която си е една наука. "Науката" поставя играта или живота на научни основи...и го убива. Не съм против науката....против психологията. Не започвам спар разговор ....НЕ! Просто осъзнай...че науката се занимава само с ПРОБЛЕМИТЕ. Тя не се занимава с друго, освен с възникналите проблеми. Науката превръща ЖИВОТА в проблем, който да бъде решен научно.....ха ха ха ха ха И така, от играта...от живота възникват ПРБЛЕМИТЕ, от които всички се опитват да избягнат......ха ха ха ха х Забрави психолгията и науките....стани отново ДЕТЕ! Захвърли психологията и ела при Мулето...то си играе. В Мулето има едно дете.....без психолгия.