Спокойствието да приемеш нещата такива , каквито са.... е ДАР. Ако нещата са такива, каквито са, как можеш да ги измениш, след като те са такива и преди и след теб? Ако смяташ да промениш нещата, ти си "притеснен" от тях и не си спокоен...тогава си в паника...и не действуваш разумно. Ако не си спокоен, губиш всякакъв шанс на проумееш какво и защо е станало...и вкарваш СТРАХ и ПАНИКА в системата и тя излиза извън контрол. Така ли е ? Или може би е така... Излизаш извън контрол ТИ , и губиш способността САМ да се управляваш....а системата...тя винаги си е такава каквато е и не подлежи на управление от теб. Има малка разлика...за тези които я усетят...и не напишат че Мулето е много плитко. Мулето е такова, каквото ВИЕ приемете за себе си. Мулето е вън от ТВОЯ контрол....то не подлежи на управление и оценка от ТЕБ.....усети това. Под твой контрол е оценката ти за Мулето...а не самото МУЛЕ. Мулето ще ти разкаже една притча...... "Двама приятели-англичани, седнали да хапнат в ресторант по 6 порции нещо хубаво и сладко.Те поръчали 2 пъти по 6 порции.И след като всеки един от тях изял по две порции, единия от англичаните се гътнал и получил апоплектичен удар- и умрял. Другия не се обезпокоил никак....изял си неговите порции и окото не му мигнало. Дошъл келнера със сметката.С цялата сметка. -Извинете но ...той умря и няма кой да плати четирите поции които не са изядени!Аз няма да я платя.-казал живия англичанин.-Така че, върнете ги обратно.... Келнера нищо не можал да каже...и ...така....върнал порциите!" Невъзмутимостта и приемането на нещата такива каквито са, е спокойствие...което вищо ве бива да нарушава. Всяко нарушение на спокойствието вкалва страх в системата и ...ти прападаш на изпита...получаваш апоплектичен удар. Притчата е от един МЪДРЕЦ.....но тя е само за тези, които я усещат и могат да я приемат. Другите да духат супата и да си вървят по пътя ....ха ха ха ха ха Който пита...Мулето може и да му отговори...но не е длъжно нали....ха ха ха ха ха