знаеш ли, зу, най-лесно е да се дава съвет...всъщност аз те разбирам - предавали са ме и съм била разочарована.но което е най-лошото - оставах с чувството че не съм разбрана, измъчвах се и загубвах себеуважението си. винаги съм ставала и съм си тръгвала, но трябваше да мине време, докато можех да простя, заслепена от емоции и някакъв егоизъм. сега съжалявам, че просто не оставях нещата каквито са, че не намирах сили да стана и да продължа , а все се обръщах назад и се мъчех да залепя счупеното и да оправдая себе си. Извинявай,че намесвам себе си...знам че прошката е велико нещо, то е като да възстановиш душевната си хармония след като са счупили нещо крехко в теб..