Да мислиш, това е едно. Да декламираш, това е друго. Да говориш един език, така както го говориш, това е декламация.Всяка дума е щампа...матрица...нещо външно и заучено...и то невярно....защото си приел значениета на думата, без да вложиш нищо в нея.Ето декламацията....чужди думи, дори подредени по чужд начин. "Аз мисля!"...казваш ти.Не , не мислиш! Ти декламираш нещо, което си чул и наизустил ...от мама...от татко...от някой друг. "Аз мисля"....казваш ...и казваш една лъжа.Щампа...матлица. И това е лъжа...която дори сега, когато ви обръщам внимание върху нея....няма да я забележите. Мисленето е процес.Той е безкраен процес, който не си задействувал ти.Мисленето се е проявило в теб, след като си се родил.Но когато си се родил, ти не се раждаш с мисли. Ти не мислиш...едва по късно...след 3-4 месеца, започваш да мислиш....оценявайки околността около теб. Самия факт, че се раждаш без мисли е доказателство, за това, че ти и мислите сте нещо различно...нещо отделно.Мисленето е вторичен процес.....първичния процес си ТИ. Ти трябва вече да СИ, и чак тогава възникват мислите.Ако Ти не си, няма мисли. Значи израза "Аз мисля" би трябвало да се допълни така: "Аз мисля от известен момент нататък." Декламацията си е казала думата. Защото всички лъжем, когато казваме че мислим. Дали мислим ние? Нека разгледаме израза "Моите мисли". Моите мисли...това е белег за притежание....но този белег, показва разликата, между притежанието и притежателя. Притежанието се мислите...ПРитежателя си ТИ.Мисленето е прцес, както например теченето на една река.Мисленето е реката, течаща между двата бряга. Двата бряга на реката, могат да дадат представа за това което си ТИ.Но реката, е нещо друго....нещо чуждо.Нещо различно.Може да се каже, реката тече, но не може да се каже че бреговете текат. Те стоят винаги на едно място...тече само реката. И мислите постоянно текат....но ТИ...ти не течеш ,ти стоиш и си различен от мислите ти. "Моите мисли"...израза пказва, че мислите в момента са твои, но процеса на течене на тези мисли , не е твой.Ти си мястото през което излизат тези мисли...но този процес не е твой...ти даже не подозираш за него. Дори и сега, когато четеш това, малко вероятно е да схванеш от първия път...за какво става впрос. Защото хората не мислят...те декламират...чужди мисли. Извинете ме...ако така атакувам....някой от фундаментите на съществото ви. Но ТИ не мислиш...ти декламираш...чужди мисли, от свое име. Мулето също декламира...и се радва...че някой ДРУГ мисли вместо него. Не вярвайте, Мулето не може да мисли ...то просто се радва че този ДРУГИЯ мисли чрез Мулето......ха ха ха ха Много поздрави от ДРУГИЯ....ви предава Мулето