Това което сме свършили в миналото, неминуемо остава своя отпечатък в сегашното, така както това което вършим в сегашното, променя бъдещето ни. Ако за момент излезнем извън времето, то ще видим че минало, сегашно и бъдеще съвпадат и се намират в една единствена точка, неразделно свързани. В едно от тях да попадне смущение, то се отразява в другите две. Носителя на тази информация е подсъзнанието ни (опростено казано) В него се натрупват всякакви смущения които сме допуснали .. независимо от времето. Сега ако се върнем в праволинейната ни представа за поредността на събитията, т.е. отново включим фактора време, някой може да забележи, че по това какво е сегашното ни, може да се съди и за миналото ни .. и за бъдещето ни, тъй като то свързва и двете. Мигът, който наричаме сега е това което съществува реално за нас. Мигът в който имаме възможност да живеем. Хората обаче, често заемат този миг, със съжаления, спомени, тъга за миналото .. и планове за бъдещето .. пропускайки възможността да живеят в сегашното. Разбира се всеки има избор как да изживее сегашното, но начина по който избере да го изживее, в следващият момент ще се превърне в минало .. и човек може да си навлече още едно нещо за което да упреква миналото си, което само по себе си означава упрекване и тъга по всичко което има, което може, което Е човекът сега, тъй като то е резултат от това минало. Може би стана доста объркано, но ще завърша с обобщителен цитат от Евгений Евтушенко, който много добре е казал: ".... между миналото и сегашното има само един миг и този миг се нарича живот ... " Вярвайте в доброто и то ще остане с вас в бъдещето. Усмихнете се на миналото и то ще ви зарадва в сегашното. Бъдете щастливи и спокойни ;) БайИван