Не си съвсем прецизен мислителю. Нека да кажем ,че много често се случва така както си го разказал във въпросите си. Но не бих се съгласил , че се случва винаги. Защо не можем да се задоволим никога? Най-често това се дължи на простичкия факт , че нямаме идея какво всъщност искаме. Натоварваме някаква цел с прекалени очаквания и когато я постигнем ядно си казваме - "не е това мамка му". А защо не можем да формулиране цел , която да задоволи очакванията ни , е тема на друг разговор ,който за да спазим стила на дискусиите тук , естествено няма да проведем. Защо темите в клубовете ни омръзват толкова бързо? Тук ако бях събеседник в телевизионно предаване , с удоволствие щях да заявя - "аз ви благодаря за този въпрос". Този ти въпрос има още по-прост отговор - защото теми всъщност няма. Има нравоучителни послания , откровени глупости , комплексираност и какво ли още не , но теми няма. Но вината за това да няма теми , далеч не е на клуба. Мисля не е нужно да обяснявам , че вината си е на участниците и в частност на нивото им на подготовка по зададената тема , а тя нека напомня за всички е "психология". Защо познатите ни омръзват след време? Пак бих добавил - понякога. Та понякога се случва така по три възможни причини. Толкова са изостанали в развитието си от нас , че се къса нишката на комуникация. Толкова са напред в развитието си от нас , че нишката отново е скъсана. Толкова ни е еднакво нивото на развитие , че тънката нишка отново е прецакана. Как може да се преодолее това е естествено тема на онзи разговор , който няма да се проведе. Защо никой не е достатъчно умен , за да задоволи интелектуалните ни изисквания? Е аз да ти кажа нямам чак такова самочувствие. Има много хора които задоволяват интелектуалните ми изисквания. И понеже част от тях няма как да ги срещна по улиците , си решавам проблема по един доста древен , но уверявам те успешен начин - просто чета. Защо искаме да знаем повече? Не всички мислителю , не всички. Има много хора , които вече имат обяснение на нещата и не искат да знаят повече. А и как би могло , след като знаят всичко. Ако обаче проформулираме въпроса в "как да знаем повече" , отговора е пак простичкото - като четем повече. Защо обичта ни изгасва в един момент и търсим нов обект? Това не е въпрос за отделна тема , това е въпрос за отделен форум. То е нещо като темата за вътрешното "аз" и връзката му с крокодилите , салфетките и магнитните бури. Защо материалното ни състояние никога не е достатъчно? Досадно се повтарям , но пак не винаги приятелю. На мен това което имам ми е достатъчно. Стремежът към по-голяма консумация обаче е нещо което е вълнувало не само теб. Много светли умове на нашата съвременност предупреждават , че неконтролируемия стемеж към "повече" е същинската заплаха за цивилизацията ни , но глухите все още сме прекалено много. Какво стои в дъното на постоянното ни търсене? Признавам си , че заради този въпрос се изкуших да прегазя през всички останали. В дъното на постоянното ни търсене е потребността ни да избягаме от жестокостта и унижението. Ако на това твъредение ще противопоставяме обичайните заклинания за "божественото в нас" , "стремежът към звезите" и подобни проникновения от средните векове , не бих аргументирал твърдението си.(Впрочем , то за съжаление не е мое.) А ако някой иска да отправи аргументирана критика на горното , с удоволствие ще обменя мисли по темата. Дали това търсене не ни прави нещастни? А дали червеното по крилцата на калинките не е причината за наводненията в Индонезия? Кажи ми какво точно е нещастието и аз ще ти кажа как да избягаш от него. С уважение! Никой