чета , гледам и не мога да повярвам. не става дума за това което става с клубове. за друго. как може човек да говори едно и да прави друго? и то свой човек. е много боли. доста. то пък да ми е за първи път! хората са толкова уязвими. понякога мислят че това което става може да остане скрито, покрито..... прекрасно е да те мислят за луд. това е точната дума. луд. жалко. да знаеш какво става , да си гледаш , да си мълчиш . прекрасно. какво виждаш ? защо ли ? винаги съм искал да съм един тъп , загубен задник. да , ама... поне нямаше да знам никога какво става и какво ще стане. очите на човека, погледа, иражението на лицето. трудно се скриват някои неща. е и? ми нищо. засега. но както казват : щом като графа иска да танцува , то аз ще му посвиря. усмивка . с това света не свършва пък живота е екстра. е да де, но защо? не ви питам, не искам отговор. защо го пиша? елемент от играта на играчките. децата са пораснали и не си подмятат бележки в класната стая. те си подмятат бележки в клубовееееееееее. играта продължава.