Хората падат от жажда, защото не искат да се наведат към реката.Те смятат, че реката сама трябва да скочи в устата им. Те са с високо самочувствие и Его...затова умират от жажда. Егото им казва, ти си велик, ти си нещо повече от това ,което си,ти не се нуждаеш от помощ, ти можеш да помагаш на другите, да им даваш заповеди и указания, разпореждане. Никога досега, реката и водата не са попаднали в устата на хората сами....те трябва да бъдаат "пожелани" от ум и сърце. Трябва хората да се поклонят на водата, да се наведат, да осъзнаят безсилието си, да се справят със мъчещата ги жажда. Поезията се ражда след мъка.Поезията е самата мъка.... с мъка се ражда дете, с мъка,нещата постигнати с мъка, стават ценни. Мъката дава цената на нещата, дори и на детето което се ражда.Колкото по мъчно е родила жената, толкова повече тя осъзнава детето си. Но хората не обичат мъката...те бягат от нея.....или се стремят към нея...което е едно и също нещо, но с обратен знак. Не бягай от мъката и не се стреми към нея.Само я осъзнай. Тереза, ти имаш проблем с добродетелите си, затова си пострадала с крака.Не е случайно.Прочети, кои са добродетелите и коя точно добродетел си пропуснала. Предполагам че е в чувствената сфера...така поне имам усещането...... Осъзнай грешката и грешките си и се моли...да ти мине по бързо.......и чети това ,което е преписал Савата.Много е важно. Може би от него, зависят и други неща, които те мъчат......