В Тибет от векове изследват какво преживява човекът в момента на смъртта и след нея."Тибетска книга на мъртвите",която четат над леглото на умиращия,за да му помогнат да се ориентира в отвъдния свят,съдържа същността на тези знания.Смята се,че след смъртта съзнанието на човека в продължение на 49 дни се намира в особено междинно състояние,което по тибетски се нарича "бардо".След това съзнанието(душата) са готови за ново раждане.Състоянието бардо има три периода.Първият продължава около три денонощия след смъртта.20-30 минути след последния дъх припламва ярка светрина,ако човекът не се изплаши от ярката светлина,а успее да види в нея собственото си пречистено съзнание,да се отъждестви с нея,той може да избегне мъченията на "бардо",достигайки много високо равнище на развитие на собственото си съзнание.Това равнище озночава абсолютно състояние на щастие,любов и смелост,които в будизма се наричат състояние на Буда.Но този път е достъпен на единици.В повечето случаи ослепеното от ярката светлина съзнание на умрелия се оказва в шок и безпаметност.В първия момент човекът още не разбира,че е мъртъв.Но после вижда собственото си тяло,плачещите роднини,с които се опитва да влезе в контакт.И започва полека да осъзнава какво се е случило.След 72часа съзнанието постепенно излиза от състоянието на безпаметност и умът на човека започва отново да мисли така,както е свикнал.Например умрелият си мисле:"Какво ли правят в работата,сигурно сега получават заплата" и веднага превключва на друго:"Помня,че сложих кафе на печката,може да изкипи" или "Катя добре се омъжи за канадец,сега си живее живота и няма никакви проблеми".Обаче човекът не разбира,че съзнанието му сега съществува извън тялото.Той застава пред огледалото,но не вижда отражението си,пипа горещата вода в чайника,но не се изгаря,върви по мокрия пясък,но не оставя следи.В този момент ужасът и паниката отново го вкарват в шок.Следващите степени на бардо често са подобни на кошмарни сънища."Книга на мъртвите" описва кротки и гневни "божества",които умрелият може да види.Но всеки вижда само това,което е доминирало в психиката му приживе.Ако в психиката му са преобладавали състоянията на позитив и щастие,той ще види съответстващи образи.Съзнанието навлизащо в последното бардо е в търсене на ново раждане.За мнодина то е най-мъчително-бушуват кармични бури и всичко свършва с това,че прераждащият се вижда своите нови родители в сексуален съюз и влиза в утробата.Мастото на раждане и родителите той избира чрез своя предишен жизнен опит,който образува така наречената карма. За да се достигне висшите равнища,в което човек се преражда не под действието на кармата,а по собствен избор са важни не само постъпките приживе,но и как се държиш в момента на смъртта.В тибетския будизъм съществува специална практика,за да може човекът да преустрои своето съзнание приживе и да не се обърка в момента на смъртта.Тази практика се нарича" Пхо-ва"