Един философ(не помня точно кой) беше казал, че състраданието означава удвояване на страданието. Тоест единственото, което се получава е два пъти повече страдание.... Как мислите, дали ако отвориш себе си и поемеш страданието на другия можеш да му помогнеш? Дали по този начин той ще прехвърли страданието си върху тебе и ще се оттърве от него? Или по-правилно е да си останеш затворен(в този смисъл) и да се опиташ да му дадеш съвет или някаква друга помощ, без да се въвличаш емоционално?