Психиката на хората е устроена така, че те имат склонност да си изграждат идеали. Идеали за себе си, човека, в когото да се влюбят, за приятелите, за роднините, за материалните си потребности и т.н.т. Идеалите се изграждат на основата на възпитанието, приживяванията, егоизма(както бях писал по - долу за нарцистичния начин на любов според Фройд) и други такива фактори. Има хора, които дотолкова се затварят в идеалите си, че мисленето им няма почти никаква връзка с действителността. Други хора се опитват да разберат заобикалящите ги. Ако са натрупали малко житейски опит - те успяват....донякъде. До пълното разбиране никой не може да стигне, защото просто трябва да излезеш от себе, за да го направиш. А аз не познавам някой, който да го е направил. Идеалите водят винаги до страдание защото са фалшиви. Ако например се влюбиш в идеала си за човек, рано или късно ще осъзнаеш, че човека върху когото си наложил идела се различава от него. Ще се сблъскаш с действителността. А от това боли... Според мен тази болка е необходима, за да те накара да разрушиш идеалите се и да се опиташ да разбираш. Така става трупането на опит. Колкото повече разбираш, толкова по-малко ще страдаш.