конкретни въпроси. с неконкретни отговори:)) според мен единствено родителят дължи нещо на детето си. и то, докато е малко. дължи му грижи, защита. не мисля, че е задължително да има аналогичен отговор от страна на детето. хубаво е да има неговото разбиране, но не е задължително. детето по-скоро реагира според характера си. винаги съм поддържала идеята, че силната привързаност между деца и родители, колкото и добре да изглежда на вид, може да бъде в ущърб и на двете страни. може да се превърне в пречка в собствения път на детето. защо родителят обича детето си? родителската обич е резултат на грижите, вниманието, отдаването, съпътствани от трудности и удоволствие. влагаш себе си и се радваш на създаденото. но създаденото не ти пренадлежи. то пренадлежи на себе си и на бъдещия си живот. в крайна сметка отношенията зависят най-вече от съвместимостта на характерите на деца и родители. това мисля по въпросите. мисля го като дете но родителите си и като родител на децата си.