Абе хора, дай те някакъв акъл моля, че съм много бос в тази област. Ето за какво става въпрос: 1. Въведение - имам една много добра приятелка, на 30 год. (ще стане скоро). Тя е много добра приятелка и на много други, изобщо много сърдечен човек, от типа дето се разбира еднакво добре и с жени и с мъже, до степен често да и се качват на главата. Винаги можеш да и се оплачеш от житейски проблем да те разбере (ей за това никой не ми се оплаква на мен) и да получиш съчувствие...така, представихте ли си човека? Сега проблема 2. Проблем - е тоя човек се явява най-самотния ми приятел. Какво да я правя бе хора. Много ми е далече в момента за да я забавлявам, я и се съмнявам, че тя това иска. Наскоро сподели, че я мъчи носталгия и (живее е чужбина) и, цитирам, "почти физическа болка от липсата на определени хора с които съм прекарала най-важните години от живота си", край на цитата. Още каза, че за разлика от мен (и други женени и полуженени приятели) на нея и липсва отдушника за приливите на положителни, а също и отрицателни емоции (съпруг де). Абе проблемът също е ясен според мен, ама какво да се прави??? Не се омъжва - много подбира ли, не може да си намери човек ли, не ми е много ясно, а според мен само това ще е оправи. Тя много обича и децата, а на нейната възраст на неомъжените жени им става нещо - решават, че изпускат всички влакове или нещо такова...Има и други пролеми свързани с работата и въобще купона е пълен. Много ви моля, как мога да и помогна аз?