невинността ....... запазена за малко или загубена безвъзвратно... .... някои я въздигат в култ, други я бъркат с наивността.... красива е невинността, но защо когато решиш да поживееш и да опиташ от удоволствията, които ти предлага животът - вече си я загубил завинаги ..... на нея са се възхищавали, се възхищават и ще продължават да го правят не само поетите, но нима невинните го осъзнават ...... или просто бързат да пораснат и да натрупат житейски опит .... защо не се възвръща невинността, защо всеки извършен акт срещу нея оставя неизлечими белези върху душата, чуствата, външността ни .... невинността - та тя е неизчерпаем източник на емоции, чуства, усещания, но е така докато не ни поучука и опърли малко живота и не "претръпнем" и не "изгорим" ..... а е толкова хубаво да си чист, невинен и сензитивен .... да боли ..... и точно заради това си изграждаме, не прегради, а цели довари .... ...... и все по- рядко се чуствам слаба, наивана, невинна и все по- често си свалям розавите очила и мисля, преосмислям вместо да живея, чуствам и ....... (забравих вече) ..... ..... какво ми остава освен да вдигна тост за изгубената невинност .... ;-)))